Васил Ангелов работи в социалноздравна агенция в Холандия, която изпълнява предсмъртните желания на пациенти. Боляринът свири на тромпет и тромбон и посещава тежкоболни малко преди сетния им час, за да послушат за последно любимите си музикални произведения. 49-годишният мъж казва, че в началото му било много трудно да изпълнява задълженията си, защото съпреживявал мъката на обречените и техните семейства.

С времето обаче осъзнал, че всъщност присъствието му в този деликатен момент дава спокойствие на клиентите, преди да си тръгнат от този свят. Васил работи в Холандия от 15 години, след като се развел със съпругата си в старата столица.

Преди това е завършил консерваторията „Проф. Панчо Владигеров“ в София, участвал е в няколко музикални формации у нас, но животът го отвежда в Страната на лалетата, където се присъединява към симфоничен оркестър в Амстердам. Въпреки че професията му е добре платена, имал нужда да оползотворява времето си с още свирене и така един ден попаднал на обява за музикант в специализирана агенция към тамошното здравеопазване. Предлагали добра заплата, плаващо работно време и други предимства, които му се понравили, и той кандидатствал.

Очакванията му да го одобрят били оправдани и така вече 5 години Васил е част от екипа на фирмата. „Малко плашещо ми звучеше да свириш на човек, който е на смъртен одър. В Холандия обаче преселването в оня свят се приема някак по-философски и не чак толкова емоционално, както в България. Там лекарите нямат притеснения да съобщят лошата вест, че от тук нататък медицината е безсилна и пациентът няма да преживее. Затова и са изградили доста добре работеща социална система, при която се прави всичко възможно тежкоболните да се чувстват добре до самия си край“, разказа той.

В музикалното направление на компанията, в която работи, са заети четирима души – двама свирят на китара, Васил на тромпет и тромбон и един на цигулка. Поне веднъж седмично се налага да свирят на пациентите, но по думите на търновеца това време е достатъчно, за да натрупа сериозен емоционален товар. Обичайно клиентите са хора над 65 години, които са се борили с онкологични, сърдечносъдови и бъбречни заболявания.

„Най-често ми поръчват класическа музика – Бетовен, Моцарт и Шопен. Имаше една дама, която пожела сватбения марш, защото нямала щастието да се омъжи за любимия мъж, а много й се искало да звучи специално за нея. Друг любопитен случай бе, когато един възрастен човек пожела „Одата на радостта“, защото бе щастлив, че съвсем скоро ще настъпи краят на земния му път, а с това и ще приключат болезнените животоподдържащи манипулации. Чрез тази мелодия той символично празнуваше, че вече няма да страда.

Веднъж пък ми поръчаха The Show Must Go On на Queen“, разказва 49-годишният търновец. Васил сподели, че освен музикални желания тежкоболните най-често поръчват на агенцията да ги транспортира до някой парк, зоокът, театър или родното им място. Не са рядкост и предпочитанията им да посетят фризьор и козметик, които да се погрижат за последно за визията им. Според него би било добре, ако в България започнат да функционират фирми, предлагащи същата услуга.

„Разбира се, това са просто мои мечти и виждания за родната ми страна, които осъзнавам, че звучат като мираж на фона на това, че с месеци бавят финансирането на лечението на болни български деца в чужбина“, допълва Васил.