Всички дни отпуск могат да се ползват до края на двегодишната им давност, независимо дали са отложени или не за следващата календарна година, заявяват от Главната инспекция по труда и припомнят, че работодателят дължи и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение отново за всички дни, които не са погасени по давност.

Давността на отпуска започва да тече от следващата годината, за която се полага отпускът. Например до края на 2020 г. могат да се използват последно дните от 2018 г.

Давността спира за периода, в който работникът или служителят използва друг вид отпуск – за бременност и раждане, за гледане на дете и т.н.

Част от отпуска може да бъде отложен за следващата календарна година след искане на работниците и служителите и със съгласието на работодателя. 

Работодателят също може да отложи част от отпуска, но само по важни производствени причини. Във всеки случай обаче работодателят е длъжен да осигури ползването на поне половината дни отпуск в годината, за която се полагат, а останалите – най-късно до средата на следващата. 

След този срок работниците и служителите могат да ползват прехвърлените или неизползваните дни отпуск от предходната година с 14-дневно предизвестие и без съгласието на работодателя. 

Те обаче трябва да има доказателства, че преди това са поискали отпуск и той им е бил отказан.

В общия случай работниците са длъжни да използват платения годишен отпуск до края на календарната година, за която той се полага.

Работодателите са длъжни да създадат ред за ползване на отпуските, като информират работниците в началото на годината за полагаемите дни и да ги поканят да заявят ползването на останалите от предходната година.

Липсата на информиране на работещите за полагаемите им се дни е едно от най-честите нарушения, които контролните органи на Агенцията установяват във връзка с отпуските.

От Инспекцията по труда поясняват още, че дори в извънредно положение или в извънредна епидемична обстановка работодателят не може да предоставя неплатен отпуск на своите работници и служители без тяхно искане.

Той има право да предостави едностранно само платения им отпуск, ако дейността на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители е спряна със заповед на държавен орган или с негова заповед.

Ако дейността не е спряна, има право да предостави на работниците само половината от платения им отпуск без тяхно искане.

По време на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка работодателят няма право да отказва платен или неплатен отпуск на бременни, майки или осиновителки на деца до 12 години, както и на самотни бащи, на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност или под закрила заради някои заболявания, включени в специална наредба.