Опълченецът се ражда през 1836 г. в с. Горна Диканя, Радомирско. Бил много силен и способен млад мъж, висок 2,10 м. Смята се, че е служил за прототип на Боримечката от първия български роман “Под игото”.

Тези физически качества на българина били съпроводени с много буен нрав и нетърпимост към всякаква неправда. Разказват се истории как убил двама турци заради това, че влезли в дома му и пожелали да злоупотребят с жена му. След този случай той се мести със семейството си в Самоков, но непримиримият му характер пак го кара да встъпи в конфликт с гръцкия владика.

Фамилията отново се мести, но този път отиват в Цариград. Там Никола става машинист и изучава железничарското дело. 

По време на работата си в железницата се запознава с Васил Левски, който редовно е пътувал из страната във връзка с революционната си дейност. Не след дълго обаче Корчев отново влиза в конфликт с турците, за да защити честта на жена си. След това семейството пак се мести и отиват в Букурещ, където Никола се запознава с българските емигранти и се включва в опълчението.

Постъпва в Трета опълченска дружина под командването на подполковник Павел Калитин. В тази дружина той извършва най-голямото си дело за българската история, заради което е известен и до днес.

Ярослав Вешин "Самарското знаме"

По време на сражение при Стара Загора на 31 юли 1877 г. той защитава с тялото си своя командир Калитин, но за съжаление подполковникът пада, пронизан от щикове.

Тогава Корчев тръгва да спаси Самарското знаме 

Хвърля се към него и с голямата си мощ го грабва и го откъсва от дръжката му, като го предава на едно момче, което го изнася от боя.

През 1902 г., когато се чества 25-годишнината от Шипченската епопея, всички опълченци се събират в униформите си на освещението на възпоменателния паметник. Тогава художникът Ярослав Вешин забелязва Никола Корчев и бива дълбоко впечатлен от него.

След години чехът изпраща телеграма на българския опълченец, с която го кани да му позира за картина. Знаменосецът се отзовава и с влак заминава за София, където в продължение на месеци всеки ден позира за картината до завършването й 

На тези срещи в ателието често присъствал и Иван Вазов, който намирал Никола за изключително приятен и сладкодумен събеседник.

Никола Корчев умира на 29 август 1921 г. Цяла Варна е в траур и го изпраща с военни почести. Години по-късно, когато е преместена варненската гробница, първородният му син Иван събира костите на баща си и ги предава в храма костница на вр. Шипка, където се съхраняват и до днес.

През 1981 г. семейството на опълченеца предава всички земни принадлежности и реликви, останали от него, на Националния военноисторически музей. Между тях са оригинални подписи на Филип Тотьо, на Стефан Караджа, Георгиевските кръстове, ордени, сабя, униформа, както и много снимки на опълченци.

Големият скулптор Никола Корчев, който е внук на опълченеца, изготвя паметник с образа на дядо си, който да напомня за голямата му храброст. Читалището, което се намира в радомирското с. Долна Диканя, както и една от улиците във Варна носят името “Никола Корчев” в памет на храбрия българин.

Калояна и Габриела КОРЧЕВИ