Повече от 30 години Влади Априлов е в публичното и медийно пространство като музикант, сценарист, шоумен, актьор, текстописец, редактор в телевизионни продукции. Наричат го “Господин Сладко отмъщение” заради предаването - скрита камера по негова и на Магърдич Халваджиян идея и реализация, където стотици личности стават “жертва”. Работил е в предавания като “X фактор”, “Пълна лудница”, “Големите надежди”, “Като две капки вода” и много други. Предлагаме ви част от споделеното от него за настоящите му проекти и за произхода му в YouTube канала ToTo Yotov. 

- Влади, колко време вече се занимаваш с телевизия?

- Станах телевизионно лице през 90-а година, популярен - през 91-ва, значи 33 години. Преди това също работех за телевизия, пишех разни стихчета, които се реализираха. Затова телевизията е силна - явяваш се пред камерата и трябва да те заобича, да долови, че в теб има нещо.

- Обаче през последните години се занимаваш с друго?

- В България последните 20 години в работата си зад кадър съм “господин Никой” в медийното пространство и дори да се появя някъде, хората ще питат “тоя пък кой е” и т. н. Затова от 3-4 години работя предимно в чужбина. Там си намерих аудитория, хора, които ме харесват, които ме припознават и пиша за тях, за тези, които живеят зад граница. 

Започнахме със Зуека и обикаляхме 2 години в чужбина със спектакъла “Ние, българите” 

И то по времето на ковида. На Зуека обаче му дойдоха в повече нашите пътувания, искаше да отдели време за семейството и за рисуването в Испания, но аз адски много обичам да пътувам, обиколил съм света. Плюс това аз друга работа нямам, децата съм си ги отгледал. И исках да продължа с представленията в чужбина. Там всички ме знаят, кефят ми се, радват ми се. 

- Как започна да работиш с Любо Нейков?

- За мен комик №1 на България е Любо Нейков, без да искам да обидя никого. Освен това е и прекрасна личност, светъл човек. Та отивам при него аз с чисто нов написан материал. Погледна го той и ми вика, че нещо не го кефи. И ми предложи, защото той е много опитен в това, което прави, да го променя, като ми каза конкретна идея. Аз съм човек, който отдавна съм си потиснал егото и винаги улавям джокерите, които съдбата ми предлага. Взех, преработих всичко наново и се получи съвсем друг спектакъл. На Любо много му хареса, разработихме го и така се появи “Стани, юнак балкански”. 

Изиграхме вече почти 65 спектакъла в различни точки на света за една година

Последно се прибрахме от Австралия. Минахме повече от 40 000 километра. Предлагаме на нашите сънародници в чужбина сатирична драматургия.

- Като го гледат, казват ли си “това сме ние”?

- Да, определено. Най-хубавото е, че се срещаме със страхотно съхранени българи, които са емигрирали примерно през 95-97-а година. Запазени, гледат българска телевизия, слушат българско радио, ходят на народни танци, вълнуват се от всичко българско. И това е, защото просто не са забравили, че са българи...

Българинът не е това, което е сега. Българинът е възпитан, учтив, ученолюбив, работлив. Такива са били българите от едно време, чиито потомци трябва да сме ние. Просто толкова години по пътя на един измислен строй, сега по пътя на една измислена демокрация, българинът се смачка, заприлича на нищо 

На нашите представления се смеят, плачат, викат ни “будители”, защото ние говорим и за патриотизъм, подбуждаме към по-голямо самочувствие, коментираме, че България може да бъде рай, ако всички се хванем в ръце и я направим. България малко да им предложи на тези хора, те ще се върнат да живеят и да се реализират у нас.

- Твоите синове също живеят в чужбина?

- При тях е нормално, защото те завършиха италиански колеж и потърсиха образование в Милано. Големият Влади беше първо в Болоня, завърши “Кино и телевизия”, след това специализира в Милано. И сега работи към телевизиите на Берлускони, които синът му управлява, като монтажист. Малкият Алан реши, че ще следва “Кинорежисура”, и взеха, че го приеха. На 22 години е, ще завърши скоро, какво ще работи, не знам, но ще се оправи някак. Никога не съм казвал на децата си “стойте там” или “елате си тук”. Не се мешам, не е моя работа. Погрижих се да завършат, да са готини пичове, стабилни са, добри деца. Каквото си преценят.

- Да поговорим и за прочутия ви род, богат на личности.

- Никога не съм парадирал, но много се гордея с него. Даже сега като пътуваме по света, малко разказвам за рода си и хората много се впечатляват. 

Ние сме потомци на Васил Априлов 

Те са били четирима братя и няколко сестри. Ние сме от жилката на третия брат, самият Васил Априлов няма преки потомци. Ние сме единствените по мъжка линия: аз, брат ми и моите синове. Последните години много давам за пример нашия прапрадядо Коста Априлов - Опълченеца. Той е легендарна личност, бил е в четата на Цанко Дюстабанов, бил е женен за негова сестра. Турците му изгарят дюкяна, той бяга в Цариград, после в Русия, където се записва опълченец и отива на кон на Шипка. Оживява и става почетен гражданин на Плевен, Ловеч и други градове. 

Славна фамилия сме, с което много се гордея 

- Забелязал ли си, че хората се забравят, когато някой постигне успех?

- Това е българският модел. Българите казваме “Кой е тоя, бе!? Мани го тоя нещастник, за нищо не става!”. Американският модел е друг, той казва: “Кой, тоя ли? Той е страхотен, жесток, номер 1! Но аз съм по-добър от него!”. 

Когато слагаш другия на пиедестал, ти му отдаваш уважение и след това издигаш и себе си, изпъкваш отгоре. Когато го риташ в калта и го унижаваш, за да се направиш на известен, тогава не става. У нас често се забравя доброто, което си направил, постиженията се омаловажават, обезценяват...

Йонислав ЙОТОВ