Говорим с журналиста Румен Стоичков по повод дълголетието на радиопредаването "Нощен хоризонт". Той е бил водещ в него цели 22 години.

В новата му девета книга „Звуците на нощта” - издателство Изток-Запад, журналистът проследява интересни моменти от историята  на „Нощен хоризонт”.

-Рядко предаване оцелява толкова дълго? Добри журналисти или е необходимо на слушателите?

-Вероятно и двете имат значение.

-Защо толкова хора не спят нощем?

-Знам само, че който се обажда, има спешна нужда да говори с някого, да сподели лошотия или нещо радостно. Измъчват се хората от нерешени проблеми в мястото където живеят, а често се нуждаят от защита.

Представяте ли си пък как се говори с човек изпаднал в депресия, че иска да се самоубие.

„Нощен хоризонт” е тежко предаване, защото е 3 часа всяка нощ и защото телефоните са непрекъснато отворени и всеки за нещо може да се обади, да пита, да наругае...

Често се обаждат заради самота, безизходица. Какво ли не се случвало  „зад кулисите” през трите часа на „Нощен хоризонт“. Слушателската ни аудитория е пъстра, голяма, интелигентна, а понякога крайна.

За Румен Стоичков обаче Нощен хоризонт си остава негова постоянна тема, скъпа на сърцето му. Има безброй спомени, пътувания и репортажи от цяла България. Част  от тях разказва в  книгата си „Звуците на нощта”.

- Исках  да представя своеобразна история на „Нощен хоризонт“ за неговата 40 годишнина. Аз познавам доста от останалите и стари и нови водещи през годините. Едни са ми били гости  в студиото, други са участвали с интервюта, репортажи и така се събира това богатство и се превръща в история на времето.

Издирих публикации за Константин Тилев, който е първият водещ на „Нощен хоризонт”. Извадих от архивите си писма на слушатели, техни обаждания в ефира, по скайп и във фейсбук, мои анонси, интервюта по вестници и списания, репортажи за българи от родни общности по света, чиито гласове са звучали в „Нощен хоризонт“.

Хронология на моите 22 години  пред микрофона,  интервютата с водещите колеги –нощни птици като мен.  И знаете ли какво открих?

Че всички, които сме правили и правят до днес „Нощен хоризонт”, са истински предани и почтени в работата си.

И за мен бе радост да работя в нощните часове, да съм водещ на годишнините на предаването когато то стана на  15, 17, 26, 30 и 31 години. Не зная откъде идва тази  възхитителна общност, която се създава в студиото между целия екип, защото не е имало нощ в която да не съм си тръгвал с чувството на радост от работата си. Дано книгата послужи на най-младите колеги, които искат да се посветят на радиожурналистиката.

Савка ЧОЛАКОВА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук