Премиерата на най-новата книга на известната журналистка Кристина Патрашкова почти съвпадна с излъчването на реклама по телевизиите, в която тя „играе” главната роля. 

Освен, че за първи път в реклама се снима журналистка, Кристина Патрашкова нито за миг не е изоставила вестникарството, както и писането на книги.

„Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата“ е заглавието на новата й книга, Тя е  седмата й поредна, която си заслужава вниманието не само заради прецизно подбраните интервюта с писатели от соцвремето, а  дори и заради това, че е писана два пъти.

- Това ли е книгата, чийто ръкопис трябваше да възстановявате лист по лист, поради обир в дома ви, включително и компютъра ви, където е бил записът на ръкописа от  300 страници?

- Да, Бях тъкмо завършила книгата си, когато вкъщи направиха нагъл обир. А сред всичко, което изчезна, бе и компютърът ми с ръкописа, защото крадците са мислели, че там са записите от камерите вкъщи. Книгата бе готова и предстоеше да я предам в издателството до дни.

Целогодишният ми труд изчезна за един миг. Дори от телевизионния ефир „На кафе с Гала” се обърнах към бандитите, да ми пуснат само флашка на ръкописа ми в пощенската  кутия. На тях моят труд не им вършеше  никаква работа. Разбира се, че това не се случи.

И тогава седнах и започнах да пиша книгата отначало. Изпитвах силен гняв, но това ми помогна по някакъв странен начин да обогатя историите, да включа още неща и герои, които помнех. Стана по-добре. Ще се пошегувам:  дали да благодаря на крадците, че наново разказах по-задълбочено и интересно някои истории.

Въпреки че няма причина, поради която може да се оправдае нагла кражба. Подобна история обаче те кара да се замислиш по-сериозно за демоните в човешката душа, които са една от темите на всички големи писатели, за които разказвам.

Новата й книга съдържа 16 интервюта с най-видни и  талантливи  писатели от соц времето. Класирани са в две глави:

Литературни императори -  Богомил Райнов –мистичният ерудит, Любомир Левчев – метафора на цяла епоха, Йордан Радичков –Верблюдът на литературата, Николай Хайтов –химнът на българите, Тончо Жечев –завръщащият се човек, Георги Джагаров –цената на разкаянието.

Втората глава съдържа - Опонентите в соцлитературата: Радой Ралин-сатирикът от площадите, Марко Ганчев-професия несъгласен, Станислав Стратиев и българският модел, Стефан Цанев -Аз питам!, Миряна Башева-интелектуалната хулиганка  Петър Увалиев –ренесансовият българофил,  Георги Мишев-писателят с колелото.

Всяко интервю се предшества от обширно представяне на писателя с лични характеристики и наблюдения на авторката, връзката автор-време и  цензура-автор. Точно в това се състои различния журналистически почерк на Кристина Патрашкова, приноса й към жанра интервю.

Книгата е  умен помощник за бъдещи журналисти, добро помагало в развитието им. Още повече, че Кристина Патрашкова е изявен автор от близо 40 години в културната област. Широката публика я знае от всекидневното й участие като телевизионен коментатор в „На кафе с Гала”. Тя е създател последователно на вестник „Галерия” и от година и половина на вестник Филтър”, а там вече води и  подкаст „Без Филтър” в мрежата ютуб. Учудващ качествен работохолизъм!

Случайно, когато Патрашкова се готвеше да създава вестник Филтър, стана един разговор между нас, от който останах изумена заради неистовата й воля, която излъчваха думите й: Искам този вестник да се върне към културата в нашия живот и между хората. Стига с този стил и език превърнал се в бедствие, който сваля нивото ни на живеене.

Говорим за рекламата, която се върти в момента по телевизиите:

- Кой първи се  сети да ви снима в реклама? Вие сте първата и  единствена журналистка, която се явява в реклама. А както говори мълвата: Патрашкова всичко може да продаде, толкова сте известна като журналистка. Освен това тръгна и нарицателното Госпожа Колаген.

- Признавам, че съм получавала различни предложения за реклама с примамливи финансови оферти. Не съм ги приемала, защото за мен печалбата на база рекламна популярност никога не ми е допадала. Отказвала съм всякакви оферти, не приемам никакви реклами в Инстаграм, въпреки че имам впечатляващ брой последователи. Дори преди дни отклоних оферта за международна рекламна на италиански моден бранд.

За рекламата с колагена се съгласих, защото познавам хората, които ми отправиха офертата и вярвам в качеството на продукта, който рекламирам. Хареса ми идеята да направим изключително нетрадиционна реклама, в която аз, като главен герой в нея, изразявам най-напред по-скоро скептицизъм към продукта. Подобно нещо до сега не съм виждала на екрана.

Оцених страхотния ход на рекламодателя. Днес рекламите  обещават, че ще се подмладиш за 10 дни, ще оздравееш за 5  и ще откриеш щастието... Пазарят е толкова пренаситен от евтини обещания за щастие. Самата аз съм ползвала колагена от рекламата, който е швейцарски и съм се убедила в изключителното му действие.

Така че с моята поява няма да разочаровам купувачите. Но в рекламата казвам по този повод: „Ще видим“. Намигване, че човек трябва да мисли. Въпреки че отлично знам, как добре ми подейства този продукт за поддържане на хубавия вид.

- Какво споделяте за времето, в което живеем и което е толкова напрегнато с военната си обстановка, каквато  нашите поколения не познават?

- Едва ли на някога му харесва времето, в което живеем – войни, настъпление на изкуствения интелект, заплаха от популисти и националисти. Хората са объркани, аз също. Надявам се да успеем да осъществим някакъв контрол върху технологиите. Те са полезни в много сфери, особено в медицината. Но са и опасност, ако изгубим контрола върху тях. А най-много се надявам да запазим човешката си същност. Да не загубим способността си да обичаме, да се радваме, да страдаме, да съчувстваме.

Дали ще се случи – ще видим.

Савка ЧОЛАКОВА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук