Тази година в София не посрещнахме Новата 2024-а с празнична заря. В замяна на това Сатиричният театър „Алеко Константинов” изпрати по живо по здраво старата 2023-а със заря от две бляскави премиерни постановки през декември, а сега през януари изстрелва празничен фойерверк с две нови представления.

Общото между декемврийските премиери : „Последният страстен любовник” и „Луцифер” е фокусът върху дилемата на техните герои, било то в морален план при първата комедия или за необходимостта от злото, за да изпъкне и доброто във втората.

Общо е и умението на двамата автори – Нийл Саймън и съответно Хосе Варлета зад хумористични и дори лековати диалози и монолози да дадат на нас, зрителите възможност да направим сами нравствен анализ на съвременното ни битие и да си извлечем поуки.

Испанският драматург Хосе Варлета, вече познат и у нас със "Светици и перверзници" и "Луцифер"

Без те самите да ни натрапват своите виждания, без да изпадат в дидактизъм. И разбира се, това, което най-вече привлича и ще продължава да привлича като магнит към тези две пиеси зрителите, е наистина блестящата игра на всички актьори в тях.

Сюжетът на

„Последният страстен любовник” /режисьор Антон Угринов/ - 

е на пръв поглед познат и твърде обичаен – мъж на средна възраст и средна ръка /собственик на рибен ресторант/ силно желае най-сетне да изневери на своята съпруга. Да, но Барни Кешмън обича жена си и семейството си и цели 33 години е бил верен на обета за съпружеска вярност. Той просто иска да разчупи тривиалното си „сносно” всекидневие, да внесе малко разнообразие в сивотата.

Георги Спасов /Барни Кешмън/ и Деница Даринова /Боби Мишел/

И тъй като при големия американски драматург и сценарист Нийл Саймън /1927- 2018 г./ главен източник на комичното е дилемата на неговите герои, то колкото по-трудно решима е тя, толкова по-странно и смешно е тяхното поведение.

Нийл Саймън вкарва главния си герой Барни в три опита за изневяра с три различни дами – опитна и вече отегчена „мъжемелачка”, псевдоактриса и винаги „недооценена” на кастингите, „пълно куку” и накрая високоморалната Жанет, която също е разкъсвана от дилема. Дали да накаже неверния си съпруг, като му изневери или да остане вярна на своята приятелка – съпругата на Барни?

Това е канавата, основата, върху която актьорите буквално се развихрят на сцената на Камерна зала „Методи Андонов”, превърната в уютен нюйоркски апартамент от началото на 70-те години от сценографката Свила Величкова. Истинско откритие за мен, например, беше сравнително новото попълнение на Сатирата Георги Спасов, първоначално куклен актьор.

Георги Спасов пред дилемата, дали да изневери

В главната роля на Барни /отличен избор на несъмнено талантливия режисьор Антон Угринов/ той много бързо и умело променя своето поведение съобразно трите си партньорки в …неуспешните му опити за изневяра. Георги Спасов е ту плах и свенлив, ту опитен „Дон Жуан”, ту колебаещ се „Хамлет”. Освен това той е много пластичен и с ясна дикция – много важно качество особено за пиесите на Нийл Саймън, в които диалозите са направо фехтовка с думи.

Лошата дикция е, за съжаление, „ахилесова пета” на мнозина наши изявени актьори, проявяваща се не само на театралната сцена, но също и от големия екран и телевизията. Забележителна е играта и на партньорките на Георги Спасов : младите Рада Кайрякова /Илейн/, Деница Даринова /Боби Мишел/ и утвърдената Ана Вълчанова /Жанет/ - ярка, запомваща се, динамична, но и прецизна, с мярка.

Георги Спасов /Барни Кешмън/ и Рада Кайрякова /Илейн/ в "Последният страстен любовник/ от Нийл Саймън

Нито един от четиримата действащи лица не преиграва, не залита в циркаджийство, което лесно би станало при безумно комичната фабула на „Последният страстен любовник”. По мое мнение както Георги Спасов за главна роля, така и Деница Даринова /позната ни и от моноспектакъла „Фитнес”, а сега бе истинска фурия като псевдоактрисата Боби Мишел / за поддържаща роля, биха били достойни номинации за наградите „Икар” или „Аскеер”.

Георги Спасов и Ана Вълчанова /Жанет/

В чудния комедиен свят на Нийл Саймън можете да се потопите на предстоящите представления на „Последният страстен любовник” на 9 февруари /петък/ и 23 февруари /петък/ - все от 19.30 ч..

***** ***** ***** **** *****

„Не съм толкова лош, нали?” Този риторичен въпрос към публиката преминава като „червена нишка” през целия моноспектакъл „Луцифер” от испанския автор Хосе Варлета /постановка Николай Младенов, драматург Богдана Костуркова/.

Хосе Варлета, Боян Арсов и режисьорът Николай Младенов, поставил "Луцифер" в Сатирата след спектакъла

И наистина

новата за нас творба на Хосе Варлета, 

познат ни вече от играещата се също в Сатирата с голям успех „Светици и перверзници” /дело на почти същия творчески екип/ като че ли цели в задочен диспут на Сатаната с Господа да опровергае тезата, че за всички злини по света е виновен именно Луцифер. Неслучайно оригиналното име на пиесата е „Искам думата!”. Впрочем и самото име „Луцифер” означава „светлоносец”, „носител на светлина”.

„Аз не подчинявам никого, не диктувам, не ви принуждавам да ми се подчинявате . Напротив, давам ви свободата да изберете – скучен живот без емоции, пороци и удоволствия или да дойдете с мен в света на изкуствата, музиката и песните, удоволствията….За бедните и болните не съм виновен аз, виж за … махмурлука – да!”, продължава своята дяволита „пледоария” Луцифер във великолепното изпълнение на младия Боян Арсов. И запява поредния хит на Мадона, Едит Пиаф, или Don’t Stop Me Now на Фреди Мъркюри и „Куийн”.

Боян Арсов /Луцифер/ изпълнява песен на Фреди Мъркюри и "Куийн"

Боян Арсов прави наистина феноменална роля, въпреки че това е неговият първи моноспектакъл, което по думите му е било и „най-голямото предизвикателство” за него. „Боян е мечта за всеки режисьор!”, единодушни са Николай Младенов /той е и заместник-директор на Сатиричния театър/ и драматуржката на спектакъла Богдана Костуркова.

Млад, дарен със стройна фигура и най-вече с безмерен талант, той просто изпълва сцената на Комеди бара „Happy Сатира” с динамичната си игра, превъплъщава се и импровизира неудържимо, изстрелва продължителни монолози с кристална дикция, пее, танцува. Боян Арсов обаче е не само разностранен актьор, а проявява интерес и участва активно и в цялостната визия на един спектакъл.

Ще припомним, че още в забележителната постановка на “Майстора и Маргарита” от Михаил Булгаков на сцената на Младежкия театър той е първи асистент на режисьора Николай Поляков. И сега за „Луцифер” младият актьор е съавтор с Николай Младенов на сценичната среда и костюмите, предлага песни за музикалното оформление /дело на Мартин Каров, утвърден актьор, но и музикант и лидер на бенда на Сатирата/. „Заедно с Боян създадохме представлението, доверих му се във всичко и не съжалявам”, споделя режисьорът Н. Младенов.

Боян Арсов в ролята на Луцифер от едноименната пиеса на Хосе Варлета

За премиерата на „Луцифер” от Мадрид бяха долетели самият Хосе Варлета и изпълнителят там на едноименната роля Мигел де Мигел, които внимателно изгледаха представлението. След спектакъла зададох няколко въпроса на двамата гости:

-Испания е силно католическа страна, господин Валета. Дори само с една реплика на Луцифер: „Той /б.а.-Господ/ създаде християнството, а аз – Ватикана…” Вие скандализирате Римокатолическата църква и биха могли да Ви обвинят в богохулство. Как реагираха във Вашата страна на „Искам думата”,т.е. на „Луцифер”, както е наречена пиесата Ви у нас? Имахте ли сериозни проблеми?

- Аз, самият съм роден в силно религиозно семейство, изучавал съм и познавам Библията. Да, испанците са религиозни хора, но обичат и да се забавляват. Хумор може да се прави и с любов, аз не проповядвам неприязън, омраза в моите пиеси. Доказателство за топлия прием от публиката е фактът, че „Искам думата!”, както и „Светици и перверзници”, се играят в Мадрид и района вече четири години.

Нашият „Театро де Лара” с двете си зали – голяма с 450 места и камерна със 120 места, е винаги пълен за тези спектакли. Та нима, ако не съществуваше зло, чието олицетворение е Луцифер, щяхме да можем да различим и оценим доброто и да го правим? Затова и главният герой повтаря: „Не съм толкова лош, нали?”….

Испанският актьор Мигел де Мигел, изпълнител на ролята на Луцифер в Мадрид

Запитах и Мигел де Мигел, какви са основните отлики в неговата трактовка на образа на Луцифер в Мадрид и тази на Боян Арсов в София. „О-о-о, той е доста по-различен – изтъкна с усмивка симпатичният испанец. – Боян е по-млад от мен, движи се много повече от мен по сцената, изпълнява и повече песни, при това прекрасно. Иначе сме направили и доста общи неща, без разбира се, да сме ги съгласували, най-вече в сценичната среда : използването на микрофон, огледалото, куфарите и други.”

„Работил съм със звезди на театъра и киното – подчерта драматургът Хосе Варлета -, но представянето на Боян Арсов в „Луцифер” е зашеметяващо и заслужава висока награда. Такава енергия, такъв професионализъм проявяват само най-големите. Сигурен съм, че ако Господ и Луцифер бяха тук, щяха да седнат на една маса /б.а.- в Комеди бара зрителите седят около масички/ и заедно да аплодират Боян – заключи Хосе Варлета.

Действително

сценичните изяви на актьори от Сатиричния театър,

като тези на Георги Спасов, Деница Даринова, Боян Арсов и други, заслужават вниманието на Комисиите по номинациите за наградите „Икар” и „Аскеер”. За съжаление този любим на столичани „храм на смисления хумор” е често извън полезрението на тези комисии. В замяна на това нерядко се номинират представления /вкл. режисьори, актьори в тях/ - умозрителни, суховати, псевдоинтелектуални, авангардни до непонятност. Представления, в които има малко действие, малко театър в най-добрия смисъл на тази дума.

„Луцифер” можете да гледате днес, 27 януари от 20.00 ч., както и на 9 февруари /петък/ и 23 февруари /петък/, също от 20.00 ч., в разтоварващата обстановка на Комеди бар "Happy Сатира" /вход откъм малката уличка „Луи Леже”/.

***** ***** ***** *****

Сатиричният театър „Алеко Константинов” /директор Калин Сърменов/ даде, както редовно напоследък, много бързо старт на втората половина на сезон 2023/2024 г. още на 13 януари т.г. с камерния спектакъл „Клуб на пороците” с участието на Александър Валериев.

Пиесата е интересна история за даровит артист, но въодушевяващ неудачник, който губи желанието си за живот, но запазва ….чувството си за хумор, защото обратното е по-опасно. С това заглавие Николай Гундеров, когото познаваме още от времето, когато заедно с незабравимия Филип Трифонов, основаха естествения театър „Trifonoff & Gunderov“ за stand-up комедия, спечели наградата „Алеко Константинов” за 2022 г.

Тя се присъжда в явния конкурс за сатирично- комедийна пиеса, обявяван от Сатиричния театър. Тазгодишният конкурс е вече официално открит и очаква нови камерни комедии с не повече от пет действащи лица. През февруари „Клуб на пороците” ще се играе на 3 февруари /събота/ и 22 февруари /четвъртък/ от 20.00 ч. в Комеди бар "Happy Сатира".

За втората януарска премиера завесата ще се вдигне на 28 т.м. /неделя/ в 19.30 ч. в Голямата зала „Щастливеца”. Автор на „Два билета до Майорка” е британският драматург Ричард Бийн, а комедията е основана на световноизвестната творба на Карло Голдони „Слуга на двама господари”, но действието ни пренася в Брайтън /Англия/ в началото на 60-те години и „Бийтълз” ерата. Режисьорът на спектакъла Андрей Аврамов, чието дело е и музикалното оформление, ни обещава много импровизации, музика и …много смях. Следващите представления на „Два билета до Майорка” ще бъдат на 9 февруари /петък/ от 19.30 ч. и 18 февруари /неделя/ от 17.30 ч.

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки - Фотоархиви на Сатиричния театър - Антон Даскалов, Петър Петров и БТА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук