Какво може да се каже за държава, в която няма никакво значение има или няма министър на правосъдието?

Дали някой изобщо помни, че още миналия четвъртък вечерта, ако се вярва на казаното от министър-председателя от същия ден сутринта, народонаселението трябваше вече да е научило името на новия "пазител на държавния печат". Изглежда май, че кандидати няма, а може би не са достатъчно подходящи, а още по-вероятно липсват наивници, които искат да се заемат с тази неблагодарна работа и като "награда" да са обект на всевъзможни - скрити, явни, приятелски или неприятелски - атаки и активни мероприятия. Да ги дебне зетят на началника на кабинета на Бойко Борисов, да им лепи етикети, докато неговият подсъдим работодател (на зетя, не на премиера) панически ползва същия кабинет, за да опъва чадър над важните за него магистрати, санким да не вземе да се сдобие с осъдителна присъда.

Дали изобщо имаме нужда от правосъден министър, след като в България няма работещо правосъдие?

И ако няма значение дали държавата има титуляр - министър на правосъдието, чиято единствена задача ще е да го играе пощенски гълъб между София и Брюксел, то след 2 април 2019 г. спокойно може да се замислим имаме ли нужда от съдебна система изобщо. Или поне от две от ключовите институции в нея, призвани да я управляват и контролират.
Във вторник, само в рамките на няколко часа, Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към ВСС демонстрираха пълен правосъден непотизъм, като буквално "изпраха" Тодорова и Панов. Мотивите за оневиняването на двамата не са тези, които се съдържат в решенията на кадровици и инспектори. Няма да ги прочетете, защото те не са писмени, а са плод на задкулисни договорки и обещания за кариерно израстване, лобистки и/или политически натиск, обещания за позитивен ПР, редувани със заплахи, шантаж и всяване на страх.

Прави са тези, които коментират, че сговорът между кадровиците да не накажат Мирослава Тодорова по образуваната й дисциплинарка за забавени решения по едно, а всъщност и по множество други дела, е по причина политическите обвързаности на съдийката - нещо, което само по себе си е в тотално противоречие с Конституцията, Закона за съдебната власт и Етичния кодекс на магистратите. Умни хора написаха - "нарушение има, наказание няма!". Дали кадровиците си дават сметка, че с отказа си да накажат Тодорова дават много негативен сигнал към цялата съдийска общност, особено към тази й част, която не желае да се числи към политическия магистратски съюз?

С амнистията на Тодорова Съдийската колегия показа, че е удобно място за хора, за които смелостта и волята са дефицитни категории. А беше толкова просто: само трябваше да покажат, че законите са едни за всички, нали това искат всички българи! Защото сега излиза, че ако си съдия и политиканстваш, ти си недосегаем, без значение колко дела ще забатачиш и заради това държавата ще плаща купища обезщетения, а рецидивисти ще се спасят по давност.

Ако има нещо позитивно в случая с решението на ВСС по дисциплинарката с бившата председателка на "партия" ССБ, то е че рецидивът при Мирослава Тодорова със забавените дела е досущ като рецидива на Цветан Цветанов с апартаментите. И двамата хем са нарушители, хем не са виновни, припомня "Правен свят".

Не е виновен и другият споходен от блага вест на 2 април. Лозан Панов не е притискал съдиите от Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) по делото за арестуваните с белязани пари отстранена кметица на "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова. Това установи продължилата няколко месеца проверка на друга висша институция в правосъдието – Инспектората към ВСС. Налага се да припомним, че оневиняващото решение за председателя на ВКС е било взето седмица, след като самият Панов отправи индиректно предупреждение към контролиращия орган. В две интервюта с предварително написани отговори Панов обяви, че именно на 20-ти март казусът с натиска върху недолюбваните от него магистрати от специализираните органи на съдебната власт ще е обект на обсъждане от съдебните инспектори. Кой и как е предупредил Панов не е от съществено значение, по-важното е, че със синхронизираните интервюта той демонстративно "размаха пръст" срещу проверяващите и им каза да внимават какви решения ще взимат, за да не изпуснат шанса за командировка до Щатите за сметка на фондация "Америка за България".

Нали не се съмнявате, че нито ИВСС, нито ВСС реагираха на поредните нападки от страна на председателя на ВКС, изречени по техен адрес в двете му предварително написани интервюта? Всъщност, Панов не е заплашвал проверяващите инспектори. "Моля, не ме наказвайте, защото не съм притискал спецсъдиите заради Иванчева, всъщност притисках ги, но не заради нея, а заради двама господа, значително по-богати и за тяхно съжаление не будещи грам съжаление у обществото". Да е ясно, това също не са думи на Панов, единственото вярно е, че той е невинен! Даже е невинен, че не е спрял да политиканства, че прокарва лобистки тълкувателни решения в полза на подсъдими лица, че приема в кабинета си посредници и пратеници на бегълци от правосъдието. Хич няма вина, че живее в луксозен апартамент, закупен от фирмата на жена му, по документи на четири пъти по-ниска цена от реалната за района.
Въпреки всичко и от решението на Инспектора все пак може да се изведе един позитив. Рухна митът, че председателят на най-висшата съдебна инстанция няма лостове и възможност за притискане на съдии от по-долните нива. Не само че има, но Панов не е спрял да ги използва, притискайки неудобни магистрати вече четири години. И не по принципни съображения, а в услуга на нелегитимни интереси.
Излишно е да се прави аналогия, ако решенията на ВСС и ИВСС спрямо Тодорова и Панов се отнасяха до други представители на съдебната власт, каква би била реакцията. Двойните стандарти в публичната власт у нас очевидно заемат все по-широки мащаби и се настаняват трайно в паразитни институции, какъвто по същество се явява и Инспекторатът към ВСС.
Жалкото в случая е, че главният съдебен инспектор се избира с конституционно мнозинство от депутатите, а не знаем от това да са последвали негативни последици за провинили се магистрати. Само че нито настоящият главен съдебен инспектор, нито останалите (полу)анонимни членове на Инспектората са заслужили с нещо мястото си. Вината, разбира се, не е тяхна - те просто ползват облагите, които държавата им е подсигурила и тихичко прилагат закона, който по стара традиция се оказва, че все не е бил достатъчно актуализиран.
И понеже, докато обикаля тези дни из държавата, Борисов изглежда още не е намерил нов министър на правосъдието, то не остава нищо друго, освен Народното събрание да вземе да приеме поправки в съдебния закон, които да направят изпразнения от съдържание Инспекторат на съдебната власт институция, която да не позволява замитането на казуси, като тези на Тодорова и Панов. Ясно е, че последните ще са първите недоволни от подобни действия на депутатите, които поне (засега) показват, че могат да устояват на натиска.

А докато се надяваме, че все някога ще се случи правосъдието да има истински Инспекторат, а не само с нова емблема, дано поне този състав на ИВСС се сети, че може да поиска Върховният административен съд да отмени срамното решение на кадровия орган да амнистира Мирослава Тодорова. Що се отнася до този ВСС и особено Съдийската му колегия, тя вероятно ще приеме за сведение "изпирането" на мародерстващия над спецправосъдието Панов, пък после да не се чудят, че хората не вярвали в съдебната система, а Брюксел все недоволства от липсата на ефективни присъди за корупция по високите етажи на властта.

И Борисов да вземе да си намери министър на правосъдието, защото именно тези представители на изпълнителната власт в Румъния и в Полша показаха, че имат смелост да се борят с непотизма в съдебната власт и въпреки натиска на посолствата, фондациите и брюкселските бюрократи.