Всяка седма линейка в страната не става за пациенти заради прекомерно навъртени километри и остаряла техника.

144 са старите коли, с които вместо пациенти се карат консумативи, кръвни проби и се ползват за транспорт на вещи, необходими за центровете и болниците, пише „Монитор“.

780 са колите в спешните центрове и отделения на болниците, с които се извозват болни и се оказва първа помощ на пострадали при катастрофи, инциденти и аварии. От тях общо 432 са с навъртени между 250 000 и 300 000 километра. Те са внесени преди 2007 година, но все още са с добри технически параметри, показва справка на Министерството на здравеопазването.

Доставените линейки през 2007-а са 141, през 2008 г. – 111, през 2009 г. – 180, през 2015 г. - 56, а през 2019 г. – 3 броя по линия на програмата за трансгранично сътрудничество.

Те са навъртели средно по 10 000 километра. Купените в периода 1 декември 2018 – 31 януари 2020 година нови линейки с модерно медицинско оборудване са 142.

Предвижда се закупуването на още 400 напълно нови и оборудвани изцяло коли. Когато това се случи, старите ще бъдат спрени от употреба поетапно и няма да се използват дори за помощна дейност, уточниха от Министерството на здравеопазването.

Подмяната им трябва да приключи до 23 октомври 2021 г., когато трябва да завърши и тоталното обновяване на самите сгради на спешните центрове, както и на спешните отделения в болниците.

Почти всеки втори спешен център в България ще бъде в съвършено нова сграда и ново, модерно медицинско оборудване. Това се отнася за 84 от общо 237 центъра в страната, съобщиха още от здравното министерство.

Зданията на други 27, както и на 176 филиала ще бъдат основно реновирани и също обзаведени с техника от последно поколение.

Отделно предстои да бъдат модернизирани и преустроени според съвременните виждания за ефективност на работата при спешни състояния и 34 спешни отделения в болници.

Модернизацията на спешната помощ възлиза на 163,9 млн. лева.

„Кадровото обезпечаване, развитието и модернизирането на системата на спешна медицинска помощ са сред основните приоритети в политиката на Министерството на здравеопазването“, посочиха от ведомството и поясниха, че финансирането на грандиозния замисъл е по оперативна програма „Региони в растеж“ и по програма „Развитие на човешките ресурси“, по която със задължителни курсове се повишава квалификацията на служителите от системата на спешна медицинска помощ.