Млада жена живее всеки ден с неистови болки. Изследванията установяват периневрални кисти на Тарлов в сакралната област на гръбначния стълб. След няколко месеца е оперирана в Лондон от специалист в областта, но за съжаление болката не е намаляла.

Година и половина след операцията Елена продължава да живее в агонизираща болка, не може да стои права повече от 10 минути, изпитва схващане, замаяност, слабост и главоболие. Проведени са многобройни хоспитализации за овладяване на болката, приема силни болкоуспокояващи, включително морфин – без резултат.

В свое становище лекуващият лекар на Елена заявява, че възможностите за консервативно лечение са изчерпани, затова препоръчва лечение със стволови клетки с цел, водеща до подобряване на състоянието.

Ето какво пише сестрата на младата жена:

„Мили хора, казвам се Мартина и съм горда, че съм сестра на едно смело и борбено момиче, на едно момиче-истински воин! На Ели….нашата Ели.?‍?‍?‍?
Животът на Ели се преобърна само за ден!

Усмивката и щастието ѝ бяха отнети и на тяхно място, неканено се настаниха непрестанната болка и борба за живот.

Ели е на 34 год. и преди близо 2 години беше диагностицирана с Периневрални кисти на Тарлов в сакралната област на гръбначен стълб, след като неочаквано получи силни болки в кръста, краката и стъпалата с интензитет, непозволяващ ѝ да стане от леглото.

Заболяването е рядко и изключително коварно. Свързано е с огромни денонощни болки и унищожаваща радикулопатия, водеща в много случаи до пълна инвалидизация.

Поради сложността и деликатността на този вид интервенции, операции на кисти на Тарлов се извършват само от няколко неврохирурзи в световен мащаб.

С огромни усилия успяхме да осъществим контакт с един от тях и през август 2018, Ели беше оперирана в Лондон, като разходите по-скъпоструващата операция и престоя в клиниката, бяха поети изцяло от нашето семейство.

За съжаление извършената операция не доведе до подобряване състоянието на Ели. Времето е било от значение, но поради ограничения брой на неврохирузи в тази област, Ели не успя да се оперира по спешност.

Вече година и половина след операцията, тя продължава да живее с ежедневна агонизираща болка, невъзможност да стои права или седнала за повече от
10 минути, с неописуеми парещи усещания и схващания по цялото тяло, слабост, замаяност, главоболие. Болката е толкова силна, че не се влияе дори и
от най-силните болкоуспокояващи медикаменти.

Офертата на клиниката е за 65 000 евро и за съжаление личните ни финансови възможности вече не достигат за покриването ѝ.
Вярвам, че с ваша помощ ще успеем да продължим лечението на Ели и всички заедно ще върнем отново усмивката ѝ!"