Тези дни покрай филма “Красавицата и звярът”, който е в нова версия на екран, си спомних за стария френски филм - версия от 1946 г., когато в него играеше неповторимият Жан Маре (1913-1998 г.). През 50-те и 60-те години на миналия век жените по цял свят бяха влюбени в Жан Маре, а пред кината се извиваха опашки за филмите, в които този голям артист играеше. Независимо че 25 години Жан Маре и Жан Кокто са били в любовна връзка, Жан Маре продължи да бъде еталон за талант, красота, мъжественост и искреност във всичко, което правеше.
 И до днес филми като “Красавицата и звярът”, “Граф Монте Кристо”, “Фантомас”, “Тримата мускетари”, “Чудото на вълците”, “Парижките потайности” продължават да бъдат едни от най-хубавите филми, произведени в киното, а Жан Маре е изиграл към сто роли в киното и театъра. 

Този филм пряко ме върна към една истинска история, сякаш извадена от френски филм

Между големите ни преводачи, които вече ги няма на този свят, е и Елка Димитрова, чието име срещахме навремето като преводач на френски филми, прожектирани и по телевизията, и по кината у нас. В един разговор тя ми разказа за невероятната си среща със самия Жан Маре.

През 1968 г. Елка Димитрова завършва френска филология в Софийския университет. Като студентка тя има кореспонденция с Катрин от Париж. И ето че в един щастлив ден заминава на гости на семейството в Париж. По това време Париж е наводнен от емигранти от Чехословакия след събитията от “Пражката пролет” през август на 1968 г.

Журналисти, студенти, преподаватели от Пражкия университет, писатели са потърсили убежище във Франция. 
“Видях тези хора, подслонени в студентските общежития - ми разказа Елка Димитрова. - Някой тогава ми показа писателя Милан Кундера, който щеше години по-късно да издава книгите си във Франция и да стане световноизвестен.
„Лидо” през 60-те години на миналия век

Майката на моята френска приятелка Катрин ми беше осигурила месеци по-рано билет за театъра на самия Жан Маре - “Театър дьо Пари”, на който той беше едновременно и директор, и изпълнител, и постановчик. Сам беше художник на декорите и костюмите за своите представления, притежаваше различни таланти. 

В Париж не можеш от днес за утре да си купиш билет за представление. Какво остава това да е за театъра на Жан Маре, световноизвестен с ролите си от френски филми. 

Затова със страшно вълнение тръгнах много по-рано за театъра. Там представленията започват късно, от 21 часа, и почти няма човек, който да ходи сам на театър.

В антракта излязоха артистите, между тях и Жан Маре, за да събират в кутии помощи за паметник на загиналите френски актьори в Първата световна война. Като се знае с какви пари разполагат обикновените българи в чужбина, аз направо прибледнях, защото пуснах в кутията последните си десет франка. 

Неочаквано до мен спря самият Жан Маре и ме попита: “Защо сте сама?” 

Загубих ума и дума, но се овладях и обясних, че приятелката ми Катрин има нощна смяна, работи на летището. Тогава Жан Маре съвсем свойски ме попита: “Имате ли нещо против да отидем след представлението да пием кафе? Така и така не мога да заспя след края”.

Аз казах, че за мен това е като че ли гледам филм. Той се засмя. Минаваше полунощ, когато тръгнахме нанякъде. Непрекъснато поздравяваха Жан Маре. В кафенето ме запозна с Франсис Ле, композиторът на прочутия по това време филм на Клод Льолуш “Един мъж и една жена”, а по-късно и на филма “Лав стори”. 

Като чуха, че съм българка, започнаха да ме питат какво става там в Прага? 

Едва ли в този момент знаех повече от тях, имайки предвид информацията в България. По-късно Жан Маре реши да отидем на друго място, защото било много шумно. И каква бе изненадата ми, когато таксито спря пред прочутото кабаре “Лидо”. Не вярвах на очите си, нито на късмета си. Това и на сън не бих могла да го измечтая. 
Кокто и Маре

Юрнаха се да ни отварят вратите. Бях като някаква принцеса. До мен вървеше самият Жан Маре, за когото мечтаеха милиони жени по света. 

Докато гледах колко пари пръсна той наоколо, помислих си, че с тях можех да изкарам поне още два месеца в Париж. Настаниха ни на централна маса. Сервираха ни водка и хайвер. Тогава беше много модно да се пие водка. Келнерът ни пошепна, че в съседното сепаре са пристигнали Жаклин Кенеди и Онасис. Джаки беше много красива, повече, отколкото на снимките, от които я познавахме. Наоколо всички бяха в скъпи тоалети и с изумителни бижута. Чак ми беше неудобно от моята семпла черна рокличка.

Говорихме с Жан Маре за Жан Кокто - той беше искрено учуден, изненадан, че съм го чела и знам толкова много за него 

Каза ми, че Кокто му е посветил стихове. Сподели, че самият той също пише стихове, но нямал намерение да ги публикува. Заговорихме за други теми из френската култура, извънредно начетен човек. Питах го за филма “Фантомас”, където той играе заедно с Луи дьо Фюнес, филмът беше сензация по онова време в киносалоните по цял свят. Жан Маре ми разказа с усмивка как на Московския кинофестивал фанатизирани почитателки му откъснали ръкава на сакото, при наличие на сериозна охрана.

Някъде към 4 часа сутринта Жан Маре ме изпрати до адреса на Катрин, даде ми и автограф. Почти не мигнах в трепетно очакване да се събудят в къщата и аз да им разкажа за моята сензация. На сутринта бабата на Катрин ми направи кафе. Аз захванах в едно опиянение и задъхано говорене да разказвам за това, което ми се е случило със самия Жан Маре. Баба й на Катрин изслуша моето възторжено излияние и царствено каза:

В Париж всичко е възможно, моето момиче!!!

Аз все пак си останах на моето мнение, че ми се е случило нещо изключително и фантастично. Мечта, за която не съм и мечтала. Същия ден излезе във вестник “Пари ентранзижан” на най-видно място каре с информация: “Тази нощ в “Лидо” бяха Жаклин Кенеди и Онасис. Жан Маре беше придружен от непозната млада дама в черен тоалет...”

Жалкото е, че кучето на моята приятелка Катрин препика вестника, който исках да показвам дълги години като най-ценната си реликва. Като изумителен спомен за моята невероятна среща.”

Савка ЧОЛАКОВА
/вестник "Над 55"/