По времето на Михаил Горбачов руските служби и политици не се намесваха в серията на промени със свалянето на комшийските правителства в Източна Европа. Колкото до България, знаете, че Горбачов не харесваше Тодор Живков, и той даваше знак за това. Явно разчиташе, че Тодор Живков ще се оттегли сам, докато позицията на Тодор Живков беше как ние ще се наведем и бурята ще отмине.

Това заяви известният журналист Валерий Георгиев в „Крум Савов Live“ по Телевизия 7/8.

По-трудно беше с ГДР, тъй като благодарение на Горбачов първо се се изтеглиха съветските войски, второ, падна Берлинската стена и Горбачов даде съгласие за обединението на двете Германии, което е една стъпка, която за Европа имаше огромно мащабно значение. Докато в България имаше колебание, имаше една група, които тогава може да бъдат наречени реформатори.

Известни са техните имена, група около Андрей Луканов примерно, която държеше връзките с Москва. Луканов, Петър Младенов и така нататък, които смятаха, че трябва да бъде свален Тодор Живков, че трябва да се промени устава, допълни Георгиев.

Самите те обаче бяха в някаква дворцова вътрешнопартийна революция. Знаете, че дисидентите, които искаха промени, всъщност бяха вътрешнопартийна опозиция на комунистическата партия. Докато истинските дисиденти бяха на Запад. Хора, които бяха избягали.

Можем да споменем много имена, такава фигура, когато олицетворява всичко това, е например Георги Марков. Човекът, който добре познава властта, бил е близък до Тодор Живков и неговите коментари илюстрираха това отношение на тази интелигенция, която не приемаше комунизма не само като политическа система, но и като начин на мислене и управление, каза още Валерий Георгиев.