Златотърсачи от цялата страна откриха Клондайк през уикенда в закътано място под железопътния мост на влака от Берковица към Монтана. Там река Бързия тече буйна, а едрият пясък е жълт като благородния метал, пише "Стандарт".
&quot;Не мислете, че само гребвате и е окей. Промивам от вчера и още нищо не съм уловил&quot;, обяснява мъж от Варна. Обаче той и дошлите от цялата страна за събора на търсачите на самородно злато и метеорити, не се впечатляват от напразното промиване. Събира ги най-вече хобито да ги търсят - възможността да споделят опит, техники, да научат някоя неизвестна досега &quot;златна&quot; история.<br /> <br /> Преди всички от Кърджали е пристигнал председателят на асоциацията на търсачите на самородно злато и метеорити Кирил Стаменов, създадена по негова идея преди две години. Той е душата на колегията, организаторът на всички срещи, събори и състезания. 400 човека са се записали досега в организацията - обичат да търсят злато и плащат по 20 лева членски внос на година.<br /> <br /> &quot;Нашата асоциация е единствената на Балканския полуостров. Създадохме я, за да се разбере колко много са хората, които имат за хоби търсенето на самородно злато. Откриваме го в реките и между скалите&quot;, споделя Кирил. Той е бил запален преди 35 години от баща си. Тогава живеели във Враца и търсили злато около Зверино и Елисейна. Работил е дълги години в &quot;Кремиковци&quot;, тия дни очаква да получи първата си пенсия. Бил е началник на варовите пещи, но нито за ден не е преставал да мисли за златото. Научил се да промива речен пясък, да обхожда с металодетектор скалите. Веднъж щастието му се усмихнало - между скали открил 13-грамов къс самороден метал. &quot;По реките може да се промие по грам-два на ден. И то при късмет&quot;, обяснява той. Но понякога легените остават празни. &quot;България е пълна със злато&quot;, твърди Стаменов. Той е напреднал в историята на българското злато толкова много, че човек ще помисли, че е завършил специални науки в най-престижни световни университети. Знае, че по нашите земи злато са добивали още траките, а след тях римляните. Разказва, че най-голямата златна мина в Трансилвания по времето на хан Крум е била българска. И Вълчитрънското съкровище е било изработено от злато, добито край Крумовград. Той опровергава учени, които твърдят, че златото за накити и съдове, каквито се откриват по нашите земи, е било внасяно от чужбина. Златото от река Огоста е било изпращано в Рим и в Рациария за преработка. Неслучайно римляните са строили в този район крепости, за да го охраняват по пътя му към Рим. <br /> <br /> &quot;Край село Дълги дел още стоят купчините речен камък, които робите са пресели, за да добиват злато. От Космоса са видени големи златни залежи под Пирин и Рила. За трилион долара. България е богата&quot;, категоричен е Стаменов.<br /> <br /> Лидерът на търсачите е участвал в археологически разкопки в Италия, бил е на големи обекти с наши учени и по родните земи. Покрай тях е разбрал къде са били златните находища. Разпитвал е и стари хора. Всяка наша река има злато, убеден е той. Стига човек за знае как да го извади. Кирил недоумява, че в бедния Северозапад има хора, които не виждат златотърсачеството като спасение от мизерията. Районът е богат на благородния метал - от Берковица до село Стакевци има златна жилка. Където и да е тя, злато може да бъде открито в реките и скалите в района. Неслучайно по река Огоста при вливането й в едноименния язовир е работела най-голямата драга, руско производство. Какво обаче е вадила, никой не знае./БЛИЦ<br />