Преди хората продаваха труда си, после времето си. Днес продават лицата си, телата, душата, съня, сълзите и дори децата си. И пак не им стига, за да платят наема.
Но затова пък имат своята "автентична" магия в социалните мрежи, под формата на постове и сторита.
Там се намира голямата сцена, на която определени хора имитират състояния.
Алгоритъмът обаче няма нищо общо с човешката интимност.
Въпреки това всеки човек е бранд. Събужда се, избира тона на гласа, визуалната си идентичност и целевата си аудитория. Влиза доброволно в роля, в която идентичността му намалява прогресивно за сметка на масовката.
Детето плаче в другата стая? Чудесно! Това е още един момент за ангажиращо съдържание!
Порязали сте се? Още повод – поставяте травмата в HD и я споделяте с хаштагове.
Алгоритъмът обича болка с филтър!
Ако всичко това ви звучи странно или неясно, радвайте се! Значи, че все още доминират истинските човешки нагласи и състояния.
Инфлуенсърството вече не е просто професия, то е екзистенциална необходимост. Нещо като фалшива светлина в свят, където токът на истината е прекъснат.
Ако не се покажеш, не съществуваш.
Ако не разкажеш, нямаш глас.
Ако не монетизираш себе си, нямаш стойност.
Това е реалността!
Личността все повече се превръща в алгоритъм, а социалните мрежи сякаш наемат душите на мнозина на почасова ставка.
Там, в дигиталната джунгла, самочувствието се измерва в лайкове, достойнството – в кликове, а новият човек – Homo Influencerus – не мисли – а брандва, не живее – а генерира съдържание, не общува – а ангажира аудитория.
И за да си го преведете докрай, ви даваме следния пример: Ако някога човек си е задавал екзистенциалния въпрос: "Кой съм аз?", то днес питането вече звучи така: "Колко съм гледан?"
Променени са естетическите филтри, а традиционното човешко его се изразява чрез емотикони.
Не, тези думи не са пресилени – просто реалността става все по-парадоксална.
Всички ставаме продукти на пазара. Разликата е дали сме на промоция или сме limited edition.
Социалните мрежи подменят не просто ценности – те моделират съзнанието. Те не информират, а инфлуенсват. И за да разберете мащаба на случващото се, ето няколко факта:
Според Influencer Marketing Hub, инфлуенсър индустрията през 2024 г. се оценява на 24 милиарда долара.
В България всеки втори тийнейджър иска да бъде инфлуенсър, по данни от Националното сдружение на общините.
А 73% от потребителите у нас не правят разлика между платена реклама и реален пост, показва проучване на дигиталната агенция Xplora.
Звучи тревожно, нали?
Всичко днес е реклама. Дори мълчанието. Сълзите – те също продават, защото са ефективни. Личността се свива максимално, скрита добре зад филтри и фонове.
Алгоритъмът не обича несъвършенствата и нюансите.
Иска ясно послание.
Фалшивата реалност обаче води до реална тревожност.
Установено е, че Инстаграм влошава психичното здраве на тийнейджъри, разглеждали профили на инфлуенсъри. Данните са от доклад на Facebook от 2021 г., разкрит от "Wall Street Journal".
Вече съществуват редица примери във виртуалното пространство за фалшиви идеали. Перфектност, която реално не съществува!
"Ако не съм перфектен, не заслужавам внимание" – отървете се от подобна нагласа, ако искате да съхраните не само психическото, но и менталното си здраве непокътнато.
Морал на килограм не съществува. Нищо, че мрежите изобилстват от хаштагове за каузи. Инфлуенсърите често ги "прегръщат", докато са в тренда. Подмяната на автентичността е режисирана.
Истинската опасност е, че хората започват да се възприемат като недостатъчни, ако не отговарят на тази дигитална илюзия.
Живеем в епоха, в която, както казва философът Бодрияр "симулацията заменя реалността". Само че днес симулацията идва със swipe up (жест на движение на пръста нагоре по екрана на мобилното устройство, предизвикващ определено действие).
И когато филтрираните лица си тръгнат, ще остане само ехото на чужд идеал.
Истинският тренд би бил моментът, в който човек започне да струва сам по себе си.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
