Неотдавна варненски водолази извадиха от морското дъно 15 тротинетки. В Пловдив шофьорите пропищяха от младежи на две колела, които летят между колите като самоубийци. В Плевен мъж спаси дете на сантиметри от тротинетка, профучаваща с бясна скорост. А в София напрежението вече може да се реже с нож – след серия от инциденти.
Добре дошли в джунглата на две колела, където свободата да газиш е норма!
А такава свобода е най-страшна, защото крие мини, способни да разклатят цялото общество.
Фокус този път са електрическите тротинетки – но не защото съществуването им е проблем, а защото държавата им позволи да съществуват безнаказано: извън правилата, извън контрола, извън здравия разум.
От 2020 г. насам те са дефинирани като индивидуални електрически превозни средства (ИЕПС) и подлежат на регулации, подобни на тези за велосипедите.
И тук започва иронията.
Официално – скорост до 25 км/ч., минимум 14 години за управление, задължителна каска за непълнолетни. И дотук! Нито регистрация, нито застраховка, нито реален контрол.
А говорим за "равноправен" участник в движението.
С други думи: рестрикциите до момента само изглежда, че внасят ред, а всъщност хаосът е пълен. Резултатите са налице!
Деца, които се стрелкат в трафика като снаряди. Възрастни, които профучават по тротоарите, без да се замислят, че "моторът" им е безшумен. И десетки инциденти – със смачкани крайници, прегазени пешеходци, понякога с фатален край.
Съгласно внесените промени в Закона за движението по пътищата, тротинетки с мощност между 500 и 4000 вата и максимална скорост от 26 до 45 км/ч ще се третират като мотопеди, а онези над 45 км/ч – като мотоциклети. Съответно, това включва задължителна регистрация в КАТ, носене на предпазни средства, както и шофьорска книжка за съответната категория.
Според МВР, само в София през 2023 г. са регистрирани 114 произшествия с тротинетки, 11 от които – тежки.
Беше отправен призив за временна пълна забрана – защото "нещата са излезли извън контрол".
Но вместо политическа реакция – имаме политическо мълчание.
Вместо адекватна регулация – поредното отбиване на номера: "има закон", "пише го в наредбата", "МВР си знае работата" и т.н.
Не, не я знае! Или поне – не я върши!
А междувременно още някой ще бъде блъснат. Още някое дете попадне в болница. Още един велосипедист ще бъде пометен от младеж, "който просто си е поръчал тротинетката онлайн".
И докато ние се питаме "какво да се направи", нека погледнем навън – как се справя Европа с тази нова джунгла?
Във Франция тротинетките вече не са играчка, а отговорност. Максималната скорост е намалена на 20 км/ч., а в пешеходни зони – едва 6 км/ч. Управлението от лица под 14 години е забранено! Каските са препоръчителни, а застраховката – задължителна.
В Германия режимът е строг – регистрация, застраховка и свидетелство за управление при превишаване на 20 км/ч.
В Белгия е въведена забрана за употреба от деца под 16 години, а местните власти могат да ограничават достъпа в определени зони, а глобите стигат до 250 евро.
А у нас?
Тук МВР предупреждава. Родителите се надяват "да не се случи на тях". А всеки, който може да задържи баланс, вече е "водач".
За книжка никой не говори сериозно. За застраховка – да не отваряме дума.
И докато институциите спорят дали да има нови правила, хората умират под тежестта на старите.
Когато говорим за промяна, говорим за сега, не за "някой ден".
В случая предложенията звучат просто и логично:
- Задължителна регистрация и индивидуален идентификационен номер
- Гражданска отговорност – както за колите – защото когато тротинетка счупи нечий крак, кой ще плати сметката?!
- Застраховката – минимално изискване
- Задължителни каски
- Задължителен курс на обучение на водачите
- Минимална възраст – поне 16 години
- Реални санкции: глоби, отнемане, дори съдебна отговорност при по-тежки инциденти
- Забрана за движение по тротоари, бус ленти и пътища с ограничение над 50 км/ч. (освен при наличие на велоалея)
- Максималната допустима скорост – 20 км/ч.
Да се преструваме, че всичко е наред, докато тротинетките сеят хаос, не е просто безотговорност – това е съучастие.
Съучастие в следващия инцидент. В следващото загинало дете. В следващата разбита съдба.
Сякаш другите проблеми на пътя и в държавата не са ни достатъчни.
А ако държавата не се задейства, джунглата ще си остане джунгла. И всяка следваща трагедия ще бъде не инцидент. Ще е закономерност.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
