Цените на горивата отново са във фокуса на вниманието. Както и цената на тока.
Всички искат по-евтино и най-вече гарантирано гориво. Политиците го обещават, защото това е лесно – особено в предизборно време. А хората са все така в очакване.
Това, което остава на заден план, е какво се случва, когато решенията се взимат прибързано.
Вероятно няма българин, който да не може да даде поне един пример за такова решение, засегнало цялото общество. Тук обаче говорим за гориво.
И най-бързият начин то да стане евтино, е да стане недостъпно!
Икономиката е проста. Дори когато политиката се опитва да я усложни.
Когато наложиш таван под пазарната цена, се случват две неща едновременно:
Увеличава се търсенето, а предлагането се свива!
А резултатът е предвидим – дефицит!
Това не е теория, а сме го виждали и в практиката – при това многократно.
Във Венецуела ниските административни цени доведоха до километрични опашки и до един любопитен парадокс – страна с огромни петролни резерви да остане без гориво на колонките.
В Щатите през 70-те години контролът върху цените доведе до същото – празни бензиностанции и купони за зареждане.
Илюзията за евтиното гориво винаги има цена.
Само че тя не се плаща на касата, а се изразява в липса на доставки, отказ на търговци да внасят на загуба и традиционния сив сектор.
Пазарът се изкривява, защото никой не продава дълго под себестойността си. А ако го направи – или фалира, или изчезва.
В момента геополитиката допълнително натиска пазара.
Само преди дни Русия достави 730 000 барела петрол на Куба – в разрез със санкционирания режим и на фона на енергийна криза. Ормузкият проток – ключов маршрут за около 20-30% от световния петролен трафик – отново е в зона на напрежение.
И всичко това означава само едно – висок риск цената да нарасне.
А когато рискът расте, административните тавани не го премахват, а единственото, което правят е да преместват – от цената към наличността.
И тук стигаме до един голям и важен въпрос, който или не се задава, или не се задава достатъчно ясно:
Искаме евтино гориво на табелата или налично гориво в резервоара?
Историята показва, че рядко можеш да имаш и двете. Особено когато пазарът бъде притиснат изкуствено.
Да се вземе истинско решение в тази ситуация е по-трудно. И затова по-рядко се предлага.
Обикновено то минава през диверсификация на доставките, прозрачност в ценообразуването, конкуренция – не контрол и най-вече предвидима политика.
Защото пазарът не обича изненади. А когато ги получи, ги калкулира в цената.
Да, таванът на горивата звучи добре. Дори успокояващо. Но както често се случва – най-успокояващите решения създават най-големите проблеми малко по-късно.
В момента се случва нещо безпрецедентно.
Албания въвежда таван на цените.
Европа масово ограничава печалби, износ и надценки.
Полша сваля данъци и се готви за намеса.
Германия обсъжда контрол върху динамиката на цените.
А в България дизелът поскъпва рязко – с близо 30% за месец, докато в Европа цените масово минават 2 евро за литър.
С други думи – свободният пазар се "спасява" с несвободни решения.
България вече е преживявала нещо подобно.
През март 2022 г., в първите дни след началото на войната в Украйна, страната ни беше обхваната от паника. Опашки се извиха пред бензиностанциите, хората масово започнаха да пълнят туби, а цените тръгнаха нагоре.
Само че институциите – Министерство на икономиката и Комисията за защита на конкуренцията – бяха категорични, че реален недостиг на гориво няма.
Но имаше страх.
И той беше достатъчен, за да изкриви не само нагласите, но и пазара.
Паралелно с това България остана силно зависима от един основен източник – рафинерията в Бургас, която осигурява по-голямата част от горивата у нас.
Именно тази концентрация, а не липсата на ресурс, създаде реалният риск.
Същият, който породи и масовата паника.
И нещо важно – въпреки всички политически заявки, България никога не е въвеждала реален таван на цените на горивата.
Имаше компенсации, идеи за държавна намеса, но не и директно административно ограничение.
И това не е случайно.
Защото и без таван видяхме какво се случва, когато пазарът бъде разклатен. Тогава горивото не изчезва, но достъпът до него се усложнява.
А когато към това добавиш и изкуствена граница на цената, рискът вече става неизбежен.
Истинският въпрос не е колко ще струва горивото утре, а дали изобщо ще го има.
Защото пазарът може и да понесе висока цена, но няма да издържи на лъжа, в каквато би се превърнал един евентуален таван на горивата.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
