Колко още огън е нужен, за да изгори и последната надежда човешкото в човека да оцелее? Риторичен въпрос, чийто отговор плаши – защото зад него наднича липсата на смисъл.
Над 90% от пожарите у нас през последното десетилетие са предизвикани от човешка ръка.
Истинският виновник е човешката небрежност!
Тя убива – не само хора, а и вековни дървета, диви животни, цели екосистеми. Унищожава живота под открито небе – буквално. И това е престъпление срещу природата, обществото и държавата.
Не е нужна дълга статистика – фактите са ужасяващо красноречиви.
Това е най-мащабното масово убийство,
причинено от човешко бездействие!
Това е предателство към земята и бъдещето ни!
Когато огънят тръгва от човешки ръце, а не от природата, това е престъпление – независимо от оправданията след това.
Само между 2010 и 2024 г. над 7000 пожара унищожават над 1,1 млн. декара – включително и защитени зони.
През 2024 г. броят им надхвърля 600, а само шепа от тях са овладени с цената на огромни усилия и ресурси.
Как възникват тези пожари ли? Ужасяващо лесно:
С палене на стърнища, хвърлени фасове, технически повреди – но най-често: умишлено. Природните причини – предимно мълнии – са едва 2-4 %.
Щетите са умопомрачителни и все по-трудно се побират в съзнанието:
Над 29 милиона лева: директни разходи.
Над 100 милиона – индиректни загуби: загинали животни, унищожена природа, провален туризъм, загубени екосистемни ползи! Това сочи анализ на WWF.
И България не е изключение – в ЕС около 96% от пожарите също са с човешки произход.
Когато гори, не печелим нищо. Губим въздуха.
Горите не са само въглеродни "радиатори" – те пазят климата, биологичното разнообразие, водата и почвата. Загубата им наистина се отразява на дишането. Намалява се и дърводобива с до 42%, с което се удря и по икономиката и прехраната ни.
Горските пожари заличават домовете на стотици диви животни, включително защитени от Червената книга и IUCN.
Засегнати са местообитания на редки птици, бозайници, земноводни и растения.
А какво да кажем за вековните дървета, които са част от културната и генетичната памет на България?
Старият бряст в Сливен (1100 г.), дъбът в Гранит (1637 г.) – свидетели на столетия история – днес са застрашени от огъня.
Един пожар е способен да унищожи за минути живот, трупан хилядолетия.
Както се случи с дъба в село Насалевци, Трънско – на над 600 години, защитен природен паметник, финалист в европейския конкурс "Европейско дърво на годината" през 2017 г. Изгоря. Намираше се до църквата "Рождество Богородично", съществуваща още от времето на Второто българско царство.
Такива престъпления заслужават безкомпромисно възмездие. Уви – в България санкциите не съответстват на мащаба на престъплението.
Да видим как го правят другите държави?
В Япония умишленият палеж може да бъде наказан със смърт. Така се случи при пожара в аниме студиото, в който загинаха 36 души.
В Сирия 24 души са екзекутирани, а десетки осъдени на доживотен затвор за умишлено запалени гори. Решение, основано на националната сигурност и защитата на държавни ресурси.
В Гърция – 10 осъдени за пожара в Мати през 2018 г., със 104 жертви.
В Калифорния, САЩ – присъди до живот, а понякога и смъртни наказания, когато има човешки жертви.
А у нас? Какво още трябва да стане?
Палежите се наказват с до няколко години лишаване от свобода от родното законодателство. Дори тежките случай – природни пожари с огромни щети – остават неуредени.
Нуждаем се от законови промени – по-строги санкции, включително доживотен затвор, когато има човешки жертви или сериозни щети.
Сравненията с Япония, Сирия и САЩ стоят като ретроспективен знак, защото там обществото не търпи безнаказаност!
Огънят не е стихийна беда – той е огледало на нашето безразличие. Не можем да приемем, че щом 90% от пожарите са предизвикани от човека, това не е престъпление срещу нас самите.
Общество, което не наказва строго палежа, губи самоуважението си!
Ако сме искрени към себе си и към земята – трябва да настояваме за нулева толерантност към подпалвачите.
Никой няма право да си играе с горите, селата и живота на хората!
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
