Този голям задник си е мой и ще правя с него каквото си искам!”, повтарял приживе дядо Генадий. В Троянския манастир бил обгрижван от “нежните” духовници архимандрит Викентий и отец Августин.
14 митрополити извършиха опелото на починалия и.д. игумен на Троянския манастир в храма "Свети Атанасий" в Правец. Такъв "владишки букет" не успяха да съберат дори неотдавнашните хиротонии (тържества по издигане в сан). Мелнишкият епископ Генадий издъхна скоропостижно от емболия в столичната болница "Света Анна" след остър пристъп на тромбофлебит. Въпреки младенческата си за църковен йерей възраст - 53 години, Генадий страдаше от цял поменик заболявания.

Безспорно е, че епископът имаше широки пръсти и огромни телеса. Преди смъртта си той тежеше около 200 кила. От специално поръчания възможно най-широк и луксозен ковчег тленните му останки преливаха навън.

"През 1978 г., когато водех под мантия новопостригания за монах с името Генадий Георги Вълчев, той беше едно слабичко и плахо момче, завършило за готвач. След 2 години обаче като стана игумен на Гложенския манастир, Генадий започна да се предава на чревоугодието", припомня си архимандрит доц. Павел Стефанов от Богословския факултет в Шуменския университет. Може да се каже, че дядо Генадий, както навремето бившият Видински митрополит Филарет, който винаги имаше трохи и лекета по брадата и расото си, стана жертва на чутовната си лакомия, довела го до неимоверно затлъстяване. Легенди се носят за щедрите почерпки и запои на игумена, който пред изумените очи на гостите си за 5-10 минути омитал по едно печено прасенце или агънце и тенекия сирене, гарнирана с дамаджана вино. Но освен с небивалия си апетит епископ Генадий беше известен и като изключително щедър човек. Израснал по пансиони като дете от социално слабо семейство, той бе готов винаги да помага. И в това отношение си беше бяла врана сред черното синодално ято. "На сираците и болните и за Църквата ще дам, няма да пълня джобовете и дирниците на владиците", открито е казвал отецът и заради това беше недолюбван в Светия синод. Безброй са случаите на проявена щедрост - като финансирането на скъпа сърдечна операция в чужбина на момче от Троянско. Години наред е издържал като баща руския свещеник Александър и жена му Исидора. Подпомагал е издаването на книги на богослова-писател Тони Радков /бивш главен фотограф на Синода/, на когото дори е предоставил работна килия в Троянската обител... Пръв е развил социална дейност в БПЦ - нещо, което днес прави единствено Ловешкият владика Гавриил. Като игумен на Чекотинския манастир Генадий осъществява своя проект да превърне полусрутената сграда в социален дом за възрастни, болни и самотни църковни служители. Издига 3 нови крила, газифицира, обзавежда... С две думи - умее да прави пари. В Правец дава работа на половината град в своя личен производствен комплекс, където се изработват църковни одежди и утвар. Продава ги в първия частен църковен магазин до столичния площад "Народно събрание" в София. Известно време е стопанисвал и "златната мина" на БПЦ - свещоливницата в "Илиянци". В клира със завист коментират дебелите пачки, които техният събрат е натрупал. И скоро "му намират майстора". През 1994-та, тогава все още архимандрит, Генадий е вкаран чрез измама в разкола от дългогодишния служител в Ловчанска митрополия Кирил Льосков. Зад гърба на престарелия митрополит Григорий Льосков свиква таен епархийски събор, където чете фалшиво писмо от Синода. В него се казва, че патриарх Максим доброволно се отказва от престола, за владика на Ловеч е назначен епископ Гавриил Галев от братството на Рилската света обител, а за протосингел - Генадий, който получава сан епископ. След всеопростителния Четвърти църковно-народен събор от 1998 г. Генадий се покайва и връща на Синода Чекотинския манастир, но владиците остават с пръст в уста, понеже им показва документ за лична собственост върху производствения комплекс и няколко големи къщи в Правец. Междувременно епископът е обявен и за почетен гражданин на родното място на Тато.

Скоро синодалните интриганти отново се опитват да приобщят своя колега и най-вече неговите огромни авоари. По решение на Петия църковно-народен събор се учредяват две нови епархии, в една от които - Силистренска, на първи тур за митрополит най-много гласове обира именно Генадий. Негов подгласник тогава е вече тежко болният игумен на Бачковския манастир Наум (скоро той умира).

За пореден път обаче законно избраният от епархиотите удържа на думите си, че няма да пълни владишки джобове. И Синодът с престъпна небрежност и абсолютно против устава на БПЦ бави решението си ... година и половина вместо законните 10 дни. Докато Генадий моли Дирекцията по вероизповеданията и Народното събрание за анкетна комисия, от София натискат областния управител на Силистра и народния представител от НДСВ Борислав Цеков да се проведе нов избор, за да се пробута младият софийски викарий Николай (сега Пловдивски митрополит), който по това време има само година “стаж” като епископ. На финала печели епископ Иларион, най-отявленият царист в клира и набор на дядо Максим. За да се замаже гафът, в църковните среди се пуска клюката, че дядо Генадий не бил подходяща кандидатура, защото бил ... обратен. Може би затова го правят игумен на всепризнатия за гейгнездото на БПЦ Троянски манастир. Там епископът наистина беше щастливо обгрижван от свои духовни чеда - една весела дружинка, сред които архимандритът-манекен Викентий и “нежният” отец Августин. Говори се, че Генадий им купил апартаменти, където да си общуват на 4 очи. Въобще бил като шейх сред харема си. Самият игумен при подобна тема само многозначително се потупвал отзад и казвал: "Ей тоя голям гъз си е мой и ще правя с него, каквото си искам".

След смъртта на най-мастития йерей в родната църква остава да виси въпросът кой ще наследи приказното му богатство. Опареният от владишки мераци покойник предвидливо е записвал всичко на свое име. Така се оказало, че скорострелно избраният негов заместник Деволски епископ Теодосий артисал дори без кола за манастира. Според устава на БПЦ имуществото на монаха принадлежи на Църквата. За това е дала съгласие и полупарализираната и на инвалидна количка майка на дядо Генадий. Поне така твърдяла нейната лична гледачка в Трявна Красимира Нилчева. Другият наследник обаче - по-малкият брат в семейството, който години наред не давал пет пари за родствените си и синовни задължения, сега бил готов да "брани до кръв" наследствените си права.

Божидар Ангелов

ДОСИЕ
50-годишен бор се пукнал в троянското село Орешак в деня на смъртта на игумена на Троянската света обител, научи на място човек на “Блиц”. По думите на местните чудото с бора, намиращ се на стотина метра от манастира, било знамение за небесната любов и милосърдие, проявени към душата на дядо Генадий. Заможни хора от региона смятали да обградят с мрамор дървото, а в корубата му да вградят барелеф на покойния игумен. Други обаче тълкуват случката с бора като предупреждение, че Троянския манастир тепърва го чакат тежки дни на недоимък и дрязги между монасите.