Анализ: (Без)Надежда в правосъдието
Новата власт възложи „чегъртане“ в съдебната власт върху нежните плещи на правосъдната министърка Надежда Йорданова и началничката на кабинета на министър-председателя Лена Бориславова
Двете дами от политическите ГМО-та - „Да, България“ и „Продължаваме промяната“, се надпреварват коя ще изръси по-голям правен бисер при многобройните си публични изяви, промотиращи „чутовните“ реформи в правосъдието и антикорупционните органи на държавата.
На упражняващите юридически професии може никак да не им е приятно, че Четворната коалиция е поверила управлението на правосъдието и борбата с корупцията на две доскорошни стажанти в адвокатски кантори, но това изглежда целенасочен акт на прикритите лобистки кръгове, насочили целия си ресурс към тоталното овладяване на съдебната система, пише в свой анализ "Труд".
Какво обаче се крие зад протоколните усмивки на Йорданова и Бориславова? Правосъдната министърка има по-голям опит в държавната администрация. Съществената част от него е от средата на 2014-а до края на 2015 г., когато е началник на кабинета на правосъдния министър от второто правителство на Бойко Борисов - Христо Иванов. По същото време Бориславова се дипломира като юрист. И двете имат опит като стажантки в адвокатски кантори.
Звучи почти като анекдот, че управляващите гласят Лена Бориславова за председател на една от двете части, на които мнозинството се готви да разсече Антикорупционната комисия, но ако това се случи, на дневен ред ще е въпросът - как младата юристка ще гарантира, че не е в зависимост и конфликт на интереси с някои от доскорошните си работодатели? Да не говорим, че подобно назначение би било демонстрация на арогантен политически непотизъм от страна на управляващите.
Ситуацията при Надежда Йорданова е още по-сложна, защото там лобистките интереси са още по-големи, макар и да изглеждат прикрити. За юридическата гилдия е добре известно кой стои в дъното на кариерното израстване на правосъдната министърка. Докато Йорданова е била ръководител на кабинета на Христо Иванов, „публична тайна“ е, че Министерството на правосъдието прокарваше интересите на Съюза на съдиите в България и адвокатската кантора със съдружници - Ина Лулчева, Даниела Доковска и Георги Атанасов.
Вероятно е напълно случайно, че точно това е кантората, която защитава интересите на Иво Прокопиев при сблъсъка му с прокуратурата и КПКОНПИ. Сигурно е напълно случаен и друг момент от биографията на Надежда Йорданова - това, че е от един и същи роден край с Георги Атанасов, а и с Прокопиев.
Публичните изяви на правосъдната министърка ясно показват, че тя следва лобистките стремежи на същите юридически лобисти, които преди седем години бяха превзели правосъдното ведомство. И тогава имаше заместник-министър от ССБ - Петко Петков, по това време заместник-председател на политизираната съдийска организация. Сега заместник-министър е друг член от върхушката на ССБ - Емил Дечев.
Назначаването му се проточи единствено по вина на самия Дечев, който не е успял да изпише делата си. „Запазена марка“ за агитката на ССБ в СРС, СГС и САС, чиито представители заради политически ангажименти и заетост със задкулисно кадруване, вечно изостават в сроковете по решаване на делата си. Апропо, точно по такъв казус адвокат Доковска се явяваше като защитник, не къде да е, а пред Висшия съдебен съвет, на емблематичния председател на ССБ - съдия Мирослава Тодорова.
В самото Министерство на правосъдието са наясно, че както в периода от средата на 2014 до края на 2015 г., така и сега - ключовите законопроекти, прокарващи лобистките амбиции по овладяване на съдебната власт, отново ще пристигат готови отвън. Йорданова дори не си прави труда да предложи създаването на работни групи, които да изготвят законопроектите и в които би било редно да участват на първо място съдии, прокурори и следователи, които са пряко засегнати от законотворчеството на политическото мнозинство.
Така че напълно реторичен е въпросът коя точно адвокатска кантора е автор на проектите за промени на Закона за съдебната власт и НПК, които скоро ще бъдат представени и ще са свързани с три ключови въпроса - ликвидиране на спецправосъдието, поставяне под контрол на обвинител №1 и овладяване на Висшия съдебен съвет посредством планираните поредни промени при избора на членове от парламентарната квота.
На дневен ден е отдавна планираната лобистка поправка - съдебните кадровици, избирани от депутатите, да са основно адвокати или преподаватели. Разбира се, че тук става въпрос за вече предварително посочени юристи от мрежата от неправителствени организации, свързани с олигархичния кръг „Капитал“. Като се предвижда - адвокати и лобисти да бъдат вкарани най-вече в Прокурорската колегия.
Това пък със сигурност ще създаде един стряскащ феномен - адвокат да определя кариерното израстване на прокурор, с когото утре ще се явява като двете противоположни страни в даден наказателен процес. Това би било възможно, ако се допусне и друга лобистка поправка - ВСС да стане от постоянно действащ в непостоянен такъв, т. е. да заседава на сесии. Понеже част от тези идеи на задкулисието изискват конституционно мнозинство, каквото вече се планира да се събере, при това чрез натиск и шантаж.
Трябва да е ясно отсега, че предложенията за реформа и на Конституцията, които ще бъдат лансирани в идните дни, също са дело на адвокати-лобисти, които дори вече не крият своята роля в нестихващите опити по ограничаване на независимостта на прокуратурата. Понеже „независимостта“ на съда сякаш отдавна е постигната, поне, ако се съди по продължителните празнични салюти по повод избора на наследник на залезлия безславно досегашен председател на ВКС Лозан Панов.
Лобизмът в законотворческата дейност на правосъдното министерство е осезаем. Установи го и КПКОНПИ, която отказа да съгласува предложения за промени в ГПК. Според експертите, предложенията на ведомството на Йорданова крият корупционен риск.
Изненада има и при законовите поправки за Антикорупционната комисия, която в годините се оказа най-голямата слабост на адвокат Георги Атанасов. Няма съмнение, че именно неговите възгледи за развитие на КПКОНПИ ще залегнат в промените, които Народното събрание се готви да приеме след освобождаването на досегашния председател Сотир Цацаров. Така че, ако Лена Бориславова иска да поеме КПКОНПИ или по точно остатъците от Антикорупционната комисия, то да чете десетките публикации на Атанасов по въпроса, които пак случайно са публикувани именно в медиите на Прокопиев.
Вероятно и защото именно Георги Атанасов представлява олигарха пред съда в многобройните неуспешни (засега) опити по вдигане на запора от над 200 млн. лв., наложен на Прокопиев от бившия председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Сигурно и това е случайно, че първото нещо, което правителството с премиер Кирил Петков през 2022 г. направи, бе да отзове Георгиев като български консул във Валенсия.
Като секретарка на Христо Иванов Надежда Йорданова няма начин да пропусне да проведе и неуспешните реформи от 2014-2015 г., свързани с юридическото образование, управлението на поверените u главни дирекции „Охрана“ и „Изпълнение на наказанията“, Агенция по вписвания и т. н. Интересно ще бъде, дали и този път ще се тръгне към сливане и съкращения в ГДО и ГДИН, каквито бяха плановете преди седем години. Вероятно - да, ако се съди по факта, че едно от първите неща, с които Йорданова се зае, е ликвидирането на Бюрото по защита на свидетели. Когато предходният „протестърски“ парламент успешно отне от главния прокурор и върна в правосъдното министерство Бюрото по защита, уверенията бяха, че то няма да се трансформира. Само че миналата седмица правителството вече гласува закриването на 25 щата.
Има нещо, което определено превръща Надежда Йорданова и Лена Бориславова във фаворитки на властимащите по допуснати гафове. Докато правосъдната министърка се кълне в принципите за върховенство на закона и как управляващите не целят персоналната смяна на главния прокурор, самата Йорданова обявява в свое интервю как „целият ни арсенал срещу Гешев е в ход“. Вълнението на Надежда Йорданова, че е министър е особено видно, когато интервютата u не са на запис в кабинета, а в телевизионните студиа. Тогава министърката се превръща в навито с пружинка тенекиено човече, което може да посегне на независимостта на правосъдието с твърдения от типа: „всякакви каламбури, заобикалят всякакви обстоятелства, измислят всякакви обстоятелства“ или „замитат се определени случаи“.
Трудно е да се приеме, че в държава от Европейския съюз министър на правосъдието може да си позволи подобен публичен език по отношение на магистрати, освен ако управляващите не целят да попаднат в негативна светлина в годишния доклад по върховенството на правото на Европейската комисия. Едно е да говориш на събрание на партийната секта, друго е, когато го правиш като „пазител на държавния печат“.
Отделно, военната терминология и грубият език не импонират на желанието на Йорданова да изглежда авторитетно. В това отношение Лена Бориславова изглежда държи да не бъде засенчвана от министърката на правосъдието. И трябва да се признае, че старанието u има резултат. „Делата, които са започнали в спецсъда, ще бъдат довършени в най-кратки срокове. Делата, които не са образувани и стоят на трупчета там, пък ще бъде даден нов тласък да могат да бъдат разпределени много бързо“, изрецитира като на изпит в първи курс, първи семестър, Бориславова, смятайки, че така авторитетно мотивира защо трябвало да се закрие спецправосъдието.
Всеки уважаван юрист би се засрамил, ако изръси подобни правни глупости, каквито за съжаление изобилстват в речника на Надежда Йорданова и Лена Бориславова. Последните обаче сякаш, за да компенсират липсата на познания в материята, прибягват до хлапашка агресия, характерна за стажантите в адвокатските кантори.
Последвайте ни
2 Коментара: