БСП: Служебното правителство не е независимо, не е експертно, не е отговорно

&bdquo;Скрито зад декларациите за прозрачност и честност, служебното правителство широко отвори вратата на корпоративни и партийни интереси&ldquo;, продължи Мерджанов. Според него кабинетът на Георги Близнашки се е оказал много по-отговорен към кадрите на една определена политическа партия. &bdquo;Преди три месеца го определихме като троянски кон на ГЕРБ и наистина той пренесе техни хора на ключови позиции в изпълнителната власт&ldquo;, уточни заместник-председателят на парламентарната група. <br /> <br /> &bdquo;Непрекъснато саморекламиращото се като правителство, разчитащо на подкрепа от ЕС, забави одобрението на бъдещите оперативни програми&ldquo;, каза той. По неговите думи за сметка на това служебният кабинет е направил първите стъпки за моделиране на &bdquo;подходящи&rdquo; за европейско финансиране приоритети и в други сфери. <br /> <br /> &bdquo;Очевидно автомагистралите могат да бъдат приоритет, само ако строителството им бъде в ръцете на &bdquo;правилното&rdquo; управление, излъчено от &bdquo;правилната&rdquo; политическа партия&ldquo;, коментира социалистът. Атанас Мерджанов е на мнение, че Националната инвестиционна програма не е била приоритет, въпреки че насърчава растежа на местно ниво. &bdquo;Спирането й в ход, освен до управленско късогледство, най-вероятно опира до желанието отново да бъде упражнен до болка познатият ни партиен контрол върху публичните средства&ldquo;, категоричен е той. <br /> <strong><em><br /> Ето го и пълния текст на декларацията на &bdquo;БСП Лява България&ldquo;:</em></strong><br /> <br /> <em>Уважаема госпожо Председател,<br /> Уважаеми госпожи и господа министри,<br /> Уважаеми колеги!</em><br /> <br /> За три месеца живот служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев, успя категорично да докаже, че не е независимо, не е експертно, не е национално отговорно. Така го оцени БСП още след първите му стъпки. И днес нямаме основание да променим оценката си. <br /> <br /> Служебният кабинет надхвърли правомощията си, позволи си без санкцията на парламент в парламентарна република да прави политики в ключови сфери като национална сигурност, финанси, енергетика и отбрана. Но пък остави на заден план основната си задача &ndash; да гарантира спокойно, обективно и честно провеждане на изборите. <br /> <br /> Служебният кабинет стигна и до недопустимото &ndash; позволи си и опасни игри с националния интерес в ситуацията на кризи в Украйна, Ирак, Сирия и Афганистан. Това е най-мекото определение за подготвената от служебния военен министър Велизар Шаламанов Визия 2020, в която се появи скандалният текст, че Русия е в информационна война с България, че държавата на Путин е заплаха за националната ни сигурност.<br /> <br /> С лека ръка един служебен министър и един служебен премиер, под благосклонния поглед на назначилия ги президент, зачеркнаха усилията на няколко български правителства за баланс във външната политика. На фона на агресивния тон към Русия логично дойде и стопирането на усилията за изпълнението на стратегическия проект Южен поток. Без мисъл за последствията за националната ни сигурност, икономиката и енергетиката. <br /> В същото време неотложни задачи по бежанския проблем бяха заобикаляни и не получиха адекватна реакция. Но за сметка на това бе направен опит да бъде уволнен шефът на Служба &bdquo;Военна информация&rdquo; Веселин Иванов. <br /> <br /> Скрито зад декларациите за прозрачност и честност, служебното правителство широко отвори вратата на корпоративни и партийни интереси.<br /> <br /> Беше създаден Енергиен борд, рекламиран като мястото, в което са представени всички интереси, в което ще бъдат търсени консенсусни решения и ще бъдат предлагани политики. Истината е, че той събра на едно място и вълците, и агнетата. Корпоративни лобита, които не успяваха да прокарат интересите си до момента, получиха официална санкция да правят своята политика в енергетиката. И не закъсняха да се възползват &ndash; стопирани бяха действията за ограничаване на ВЕИ-сектора и монополите в енергетиката, а цената на електроенергията бе повишена без сериозна мотивировка. <br /> <br /> Заето с демонстрациите на консенсус, диалог и проевропейска визия, служебното ръководство пропусна да работи по истинските европейски изисквания, на които трябва да отговори сектор &bdquo;Енергетика&rdquo;. Блокирани бяха действията по всички ключови мерки на Кабинета &bdquo;Орешарски&rdquo; в тази посока &ndash; по балансиращия пазар на електроенергия и по стартирането на енергийната борса. <br /> <br /> Служебното правителство почти успя да превърне България в държава, в която бордовете изместват институциите. Защото бордовете се управляват корпоративно от посочилия ги, а институциите функционират при много по-сложни форми на контрол, включително обществен. <br /> <br /> Защо ни беше нужен Изборен борд, последван и от борд при министъра на вътрешните работи?! Вероятно заради обявеният от кабинета на Георги Близнашки основен приоритет - &bdquo;активно взаимодействие между държавните институции в партньорство с гражданското общество за свободни и честни избори.&rdquo; Мимикрията на граждански контрол може и да свърши пиарска работа, но истината е, че нямаше ефективно противодействие в купуването на гласове. <br /> <br /> Много по-отговорен се оказа кабинетът на Георги Близнашки към кадрите, но към кадрите на една определена политическа партия. Преди три месеца го определихме като троянски кон на ГЕРБ и наистина той пренесе техни хора на ключови позиции в изпълнителната власт. Дори бърз преглед показва, че структури със стратегическо значение и концентрация на ресурси се оказаха в ръцете на ГЕРБ преди изборите. Само за няколко месеца служебният кабинет последователно успя да промени ръководните състави на основни звена във финансите, икономиката, енергетиката, транспорта, отбраната, външните работи, здравеопазването и земеделието. <br /> <br /> Непрекъснато саморекламиращото се като правителство, разчитащо на подкрепа от ЕС, забави одобрението на бъдещите оперативни програми. За сметка на това служебният кабинет направи първите стъпки за моделиране на &bdquo;подходящи&rdquo; за европейско финансиране приоритети и в други сфери. <br /> <br /> Едно от първите му действия бе да промени приоритетите на оперативните програми ОП &bdquo;Транспорт&ldquo; и ОП &bdquo;Региони в растеж&ldquo; 2014-2020 в полза на пътната инфраструктура за сметка на железопътната. Натискът е в полза на автомагистралното строителство. Дали е случайно и спирането на всички обществени поръчки по рехабилитацията на ключови отсечки от националната пътна мрежа?<br /> <br /> Очевидно автомагистралите могат да бъдат приоритет само ако строителството им бъде в ръцете на &bdquo;правилното&rdquo; управление, излъчено от правилната политическа партия. <br /> <br /> Но пък Националната инвестиционна програма не може да бъде приоритет, въпреки че насърчава растежа на местно ниво. Спирането й в ход освен до управленско късогледство, най-вероятно опира до желанието отново да бъде упражнен до болка познатият ни партиен контрол върху публичните средства. <br /> <br /> <strong>Логични са въпросите: </strong><br /> Кой стоеше и стои зад служебното правителство?<br /> Защити ли то експертността си, успокои ли нацията, гарантира ли честни избори или доста по-успешно се справи с това да балансира между корпоративни амбиции и партийни задачи? <br /> Отстояваше ли националният интерес или работеше срещу него? <br /> Не създаде ли той свое задкулисие, маскирано зад гражданственост и диалог, макар че се роди уж като отговор на задкулисието? <br /> Въпросите са най-вече към президента &ndash; конструкторът на служебния кабинет, който го захрани с най-проверените си кадри. <br /> Въпросите са и към победилата на изборите партия и към следващия премиер. <br /> Ще свали ли маската на служебния кабинет? Ще обезвреди ли опасните тенденции, които той въпреки, ограничените си правомощия заложи? <br />