Депутатите приеха на първо четене антикорупционния законопроект на правителството и отхвърлиха този на БСП, предаде агенция „Фокус“.
Парламентът гласува със 133 гласа „за“, 70 „против“ и 9 „въздържал се“ в полза на законопроекта, внесен от Министерския съвет. В него се предлага създаването на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като в нея ще се влеят Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, съответното звено от Сметната палата, както и специализирана дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.

В законопроекта на управляващите се предлага ръководството и съставът на единния орган за борба с корупцията да се назначава от Народното събрание. Със законопроекта, внесен от ПГ на „БСП за България“, който бе отхвърлен с 69 гласа „за“, 73 „против“ и 68 „въздържал се“, се предлагаше да се създаде Национална служба „Антикорупция“. Идеята на БСП е в нея да се съберат звеното за антикорупция в Сметната палата и специализираната дирекция към ДАНС.

От БСП предлагаха единният орган за борба с корупцията да има разследващи функции и председателят му да се назначава с указ на президента, а неговите заместници да бъдат избирани от Народното събрание. По време на дебатите в свое становище правосъдният министър Цецка Цачева заяви, че антикорупционният законопроект цели да се защитят интересите на обществото чрез ефективно противодействие на корупцията.

Заместник-председателят на ПГ на „БСП за България“ Крум Зарков посочи в свое становище, че във варианта на БСП за антикорупционен закон основната цел е постигане на ефективност. Според него, за да се постигне ефективност с новия антикорупционен орган, той трябва да съсредоточи в себе си само и единствено онези правомощия, които пряко засягат борбата с корупцията. Филип Попов от БСП заяви, че законопроектът на МС връща отречени практики. Според него с приемането на законопроекта на МС ще се пристъпи към зимата на народа.

Хамид Хамид от ДПС благодари на ГЕРБ, защото с третия опит най-после са се върнали на позицията на ДПС. Според него затова законопроектът ще мине. „Колеги от ГЕРБ, това е добра крачка към връщане на нормалността, обаче от вас се очаква да направите по-голямата, за да върнете България в европейския път – просто изхвърлете националистите от властта“, каза още Хамид Хамид.

Димитър Лазаров от ГЕРБ заяви, че в антикорупционния закон на БСП не е предвидено разследване на престъпленията, свързани със злоупотреба с еврофондове. По думите му законопроектът на БСП е идеен, като идеята на БСП тримата заместник-директори на единния орган за борба с корупцията да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство от Народното събрание е противоконституционна норма. Лазаров обърна внимание, че в законопроекта е записано, че се избират с обикновено мнозинство, а в мотивите пише обратното.

Депутатът от „Обединени патриоти“ Явор Нотев подчерта, че парламентарната им група ще подкрепи законопроекта на Министерския съвет. По думите му рискът от засягане на граждански права е налице и следва да бъде избегнат между първо и второ четене на антикорупционното законодателство. Той поясни, че има бележки и до двата законопроекта, като основна грижа и ангажимент на „Обединени патриоти“ ще бъде внимателният прочит и участие на текстовете за второ четене.

Лидерът на „Воля“ Веселин Марешки бе категоричен, че парламентарната му група няма да подкрепи създаването на поредния ялов орган. Той подчерта, че няма да разрешат поредните братовчеди и роднини да застанат начело на орган само и само, за да бъде смазан пореният политически противник.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че от ГЕРБ искат борба с корупцията само на книга. „Законопроектът ви не е борба, а прикриване на корупцията. Изслушах целия дебат по тема корупция и борба с това явление и този дебат изглежда странно. Очевидно, колеги управляващи, не сте узрели за мисълта, че корупцията е до такава степен разпространена в българското общество, че вече е заплаха за националната сигурност и че трябва малко да свалим партийните противоборства“, каза Нинова. Тя посочи, че са стигнали до равнището да мерят законопроектите по страници. „Не е това истинският дебат за корупцията“, каза Нинова.

Лидерът на БСП отчете, че през 2015 г. правителството на Борисов е приело национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015-2020 г., който е получил подкрепата на БСП.

Министърът на правосъдието Цецка Цачева подчерта, че няма противоречие между националната стратегия за противодействие на корупцията и внесеният законопроект от името на МС. Според нея подбрани цитати от стратегията няма как да вкарат съмнение, че това, което правителството в момента предлага като законопроект, противоречи на самата стратегия. По думите й се предлага разследване да се осъществява от магистрати, каквито са следователите и които са част от независимата съдебна власт. Цачева бе категорична, че фокусът в техния законопроект е върху разследването, но докато се стигне до него, трябва да бъде извървян не малък път.

Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че категорично застава зад думите на Цецка Цачева. По думите му антикорупционният закон на Министерски съвет кореспондира с очакванията на обществото. Според него политическите спекулации са останали на заден ред. Той отчете заслугата на президентската институция за проведения КСНС.

„Дебатът, който се водеше при президента, смятам, че беше много продуктивен, защото ние излязохме с единно становище по проблемите. Оттук нататък, това, което ще направим днес е изключително полезно и важно, защото то ще бъда отчетено както от българското общество, също така и от ЕК“, заяви заместник-председателят на ГЕРБ. Агенция „Фокус“ припомня: По темата президентът Румен Радев свика заседание на Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС), но не бе постигнато съгласие относно бъдещия антикорупционен орган. Членовете на КСНС се обединиха около 3 решения: да приемат промени в НК относно корупционните престъпления, Народното събрание да разгледа и приеме Закон за противодействие на корупцията и новият закон да регламентира всеобхватни мерки, включващи превенция и отнемане на незаконно придобито имущество.