Година преди страшните събития в Украйна икономическият и политически анализатор Кузман Илиев направи изключително точна прогноза за надвисващата опасност.

Илиев посочи конкретните проблеми, с които България вече се сблъска, както и рисковете, на които ни подлагат недообмислените избори.

Публикуваме коментара му без редакторска намеса:

Трябва да сме наясно, че живеем в най-сложното време за управление на България от Втората световна война насам. Глобална икономическа депресия, пандемия плюс геополитически сблъсък между Запада и Изтока на наша и съседна територия - коктейлът действително е смъртоносен.

Засега българското общество и политическа класа като че ли не си дават сметка за залози. Ежби, клевети и игри на управление и опозиция ни заливат от екрани и радиа. Масмедии поемат и завъртат наратива, а масовата публика не е добре осведомена за сериозността на предизвикателствата.

Осъзнаване на рисковете и доброто ум управление днес имат историческо значение. Засега забелязваме престъпно подценяване и небрежност. За да не кажем - истински политически провинциализъм и с хоризонт не по далеч от носа ни.

Истерия, липса на тези и някакво сакрално мълчание на отбор апостоли около Месията, които явно знаят нещо, което ние не знаем. Подозирам, че всъщност работата ще се окаже далеч по-прозаична. Дилентатщината и превръщането на публичната политика в цирк или тв реалити, ще удари всички ни - по джоба, по имиджа, по сигурността и националното ни самочувствие.

Мястото тук не стига да разгледаме в детайл всички невралгични рискове, да проиграем сценариите и потенциала на страната ни да реагира адекватно. Но поне да щрихираме някои.

Ние сме изправени пред тежка икономическа и финансова криза. Икономиката ни скрибуца, а държавата вдига разходите си и задлъжнява, добавяйки едни 13 млрд. нетен дълг за последните десетина години, като следващите 2 години от 23 на сто ще скочим на 29 на сто дълг спрямо БВП.

Припомням, че Румъния и Русия фалираха в недалечното миналото на 10-12 процента. Заради ръст на разходите за първото тримесечие с 25 на сто спрямо миналата година вече дефицитът в хазната е 656 милиона лв. Предстои актуализация му, а доброто изпълнение на приходите съвсем не е гарантирано.

Следващите две години имаме да финансираме 3 млрд. и ще трябва да теглим нов дълг, тъй като дефицитът вече е хроничен. Междувременно това топи фискалния резерв, който счетоводно засега е над чертата. Но със заложените социални плащания като 50 лв. на пенсионер, които трудно ще отпаднат току-така, светва червена лампичка.

Надеждата е, че ще се движим в срок по Плана за възстановяване и устойчивост, от който чакаме около милиард лева до края на годината. Със забавянето на пускането на този план обаче, заради смяната на политическия, а оттам и на административния караул - нищо чудно да останем с по-скоро празни ръце.

Няма ли стягане на юздите лимитите дълг от 4.5 млрд. на година може да се окажат недостатъчни. Като прибавим и наченките на покачване на инфлацията в САЩ и оттам в еврозоната, то най-вероятно и тук ще видим ръст на ценовия индекс. Това се отразява в рисковата премия и покачва и цената на обслужване на дълга ни.

Спешно трябва да се режат неефективни разходи, но за това е нужна политическа воля. И ясна визия за правилното провеждане на публичната политика. Ако прибавим към това видимата невъзможност да се създаде коалиция с обща управленска визия и липса на прогнозируемост - нещата се усложняват. Това увеличава политическия риск и тежи на инвестиционния климат в страната ни. Ще се вдигат ли данъци заради задлъжняването?

Почти е неизбежно. Дори само, че САЩ и ЕС вече са влезли в политическия разговор за минимална обща ставка на корпоративния данък от 21 на сто, вече е повод за сериозен размисъл. В условия на криза да се наказват инвестициите и мотора на икономиката - предприемачите - е престъпно нехайство. Това, разбира се, е породено от голямото задлъжняване на правителствата глобално - над 100 процента от БВП за „развитите икономики“. Логично, те са изнервени, а това обостря и международните отношения.

Като прибавим към това края на Мораториума по кредитите на 31 март, ситуацията е действително сложна. Банковата ни система е добре капитализирана и с висока ликвидност, но ползвалите мораториума образуваха сума от 10 млрд., което неизбежно трябва да бъде взето предвид - по отношение на фискални буфери, възможност за Гаранционен фонд, който да гарантира лихвените плащания на административно затворени бизнеси през последната година. По темата засега - мълчание. Оглушително.

Тук и идва вторият голям риск, но не по важност. Геополитическият. Светът влиза в глобален конфликт, който трябва да се молим да не става „горещ“. В Източна Украйна и Крим се сблъскват САЩ, ЕС и НАТО, от една страна, и Русия и Китай, от друга. Два блока на новата Студена война, която вече е неоспорим факт.

За нещастие, темата е изключително подценена от родните медии. А става дума за нашето Черно море, към което плават ескадрони американски миненосци, а руснаците струпват военна сила и подготвят флота си. Ясно е, че при каквито и да е военни или квази-военни действия България, Румъния и Грузия стават фронтови държави.

Ние сме част от НАТО и ЕС и няма как да стоим отстрани. Бившият шеф на Пентагона Марк Еспър вече предложи да се увеличат бойците на Алианса в България и Румъния. А нашият интерес е само един - мирът. Периферен, но важен е друг риск на нас по тази линия - икономическият.

Втвърдяване на реториката и нарастването на милитаризирането означава брутален удар по туристическия ни летен сезон. А туризмът формира 15 на сто от БВП у нас. И страда вече повече от година. Ясно е, че в този геополитически гамбит залогът е приемането на Северна Македония в ЕС - санитарния кордон около Русия трябва да е пълен.

Това влиза в сблъсък с нашия национален интерес, защото Скопие съществува на основа омраза към България, финансира антибългарска пропаганда и има териториални и културни искове към страната ни. Без партии, които да отстояват кауза, мачът там изглежда свирен.

Трети фундаментален риск, свързан с първите два, е енергийният. Ако конфликтът се развие, Русия ще врътне кранчето с газа за Украйна.

Западните ни партньори опитват да парират „Северен поток 2“ и „Балкански поток“, защото заобикалят и изолират Украйна. За нас това обаче означава пряк удар по енергийната ни независимост и ставаме заложник на случващото се в Донбас. Като прибавим, че заради оскъпени квоти и лелеяна въглеродна неутралност на ЕС, ще трябва да затворим ТЕЦ-вете и въглищните ни мини, нещата далеч не изглеждат розови. А мините и централите, захранвани от тях, формират 45 на сто от енергийния ни микс, балансирайки системата през зимата.

Говорим за стотици хиляди работни места в Маришкия басейн и цели семейства без поминък. Трябва да се борим за дерогации и отлагане на вредни мерки, но за това също трябва визия и яснота. А от случващото се до момента - няма изглед за това. При забавяне на строежа на ядрена централа или яснота за 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ - действително се намираме в ничия земя.

В момента като щрауси си заравяме главата в пясъка пред рисковете и предизвикателствата. Без значение кой е на власт, следва да се поеме отговорност и да се работи за България. Ситуацията действително е историческа, а нацията и политическата ни гилдия трябва да са на нивото на залога.