Опустошената римска вила “Армира” възкръсва от руините

Десетки ценни експонати от прочутата вила са се появявали на “тезгяха” на световните аукциони “Кристис” и “Сотби”

София, България 06 Ян. 2012, 19:35 4892 прочита 0 коментара

Опустошената римска вила “Армира” възкръсва от руините

Политиците от Ивайловград предложиха общината да дофинансира реставрацията на античната вила “Армира”. В обекта от национално значение ще бъдат инвестирани близо 1,7 млн. лв. по Оперативна програма “Регионално развитие”, а местната управа заделя малко над 90 000 лв, като средства са предназначени и за античния некропол в местността “Харманите” в землището на с. Свирачи.

Преди тридесет години, в началото на 80-те години, лятната резиденция на римския нотабил, по-скоро това, което беше останало от нея, е била нещо изумително. Иманярите, например, решили да отрежат главата на римска статуя, за да я продадат по-лесно. За съжаление тогава - със статут на “паметник от местно значение” - на няколко разкрача от величествените колони, мраморни фризове и мозайки се намираше “кльонът”, телени заграждения със свръхсензорна техника. Задължителният “пропуск” до обекта, граничещ с Гърция, бе “откритият лист”, който трудно получаваха от тогавашната милиция и журналисти, и специалисти. А какво оставаше за “галактическия стопаджия” от ерата на “желязната завеса”. Бившият кадър на ДС, 77-годишният Марчо Илиев, пазач на вилата и оставен там на доизживяване, тогава рядко се открехваше пред непознати. Докато в ГК на БКП-Ивайловград всяка информация бе “конфиденциална”, старецът ни отведе до банята на някогашния римски владетел с тъй нареченият хипокауст – отопление от термален извор, и ми показа разноцветната мозайка с … пречупения “хитлеристки” кръст по средата. В ерата на соца свастиката се спрягаше за запазена “марка” на нацизма. Такива идеологеми шестваха. Десетилетия по-късно се оказа, че символът идва още от древен Египет, символизира плодородието и от Страната на фараоните е взаимстван от някогашната величествена Римска империя. “Когато си в сянка и “под крикритие”, виждаш толкова много неща, от които те хваща шубето. А какво съм видял аз, по-добре да си трая, иначе ще ми резнат гръцмуля”. “Дойдоха веднъж едни гърчуля с лъскави японски лимузини, когато ние галехме москвичите си повече от жените си. Крия се зад една колона и от думите на преводачката разбирам: комшиите предлагат да покрият вилата с прозрачен купол, да направят топлоизолация в нея, осветление и всякакви екстри, та да бъде по-добър достъпът. Откъде идвал меракът им?! – ами защото това била най-добре запазената римска вила на Балканския полуостров, а те копнеели за подобна в страната си. Бяха готови да инвестират милиарди драхми, но при едно условие - нашите да отворят достъпа й и от гръцка страна. Като погледнеш, нищо лошо... С “малката” разлика, че България тогава беше членка на Варшавския договор, а Гърция – на НАТО”, разказваше под сурдинка бившият кадър на тайните служби. За какъв културен обмен би могло да става въпрос в ония “скопени” времена, разделени с телени прегради?! Оказва се, че следващите са не по-малко инфантилни. Грабежът на “Армира” спокойно може да се нарече “Кражбата на ХХ век”, пропяха в хор по-късно най-видните ни историци. Според репортера на “БЛИЦ” единствено й съперничи културното “мародерство” в Рилския манастир, прехвърлян ту от Светия синод към държавата и обратно. Най-доброто на всички индикации е, че постепенно отшумяват. Но как да се примирим с мисълта, че вила “Армира” бе “обезкръвена” по най-йезуитски начин. От няколко правителства преди и сега. Още навремето бившият кадър на ДС сподели под сурдинка, че идвали някакви си особи барабар с първите мъже на града и окръга, показвали някакви си “китапи” и отпрашвали в неизвестна посока с антики от “обекта”, натоварени като чувал с картофи. Фиксираше зилове и джипове с българска и руска регистрация. Точно това, което се случи със съветския хеликоптер на Перперикон. Какво отнесе в тайните квартири на КГБ, ГРУ или някогашното НКВД “леталото” на брат Иван, и “посветените” по всички въпроси на архитектурно-историческото ни наследство проф. Божидар Димитров и Николай Овчаров сякаш са си глътнали езиците. Експерти са на мнение, че от разкошната антична вила днес е запазена едва една четвърт, ако не и по-малко. А къде е останалото?!… “Докато заседавахме в Кърджали, статуя от “Армира” се оказа в… Лондон. Тогава бях ръководител на последната, седморна експертиза, когато един от моите колеги ми донесе каталог от търг на лондонската аукционна къща “Сотбис”. Изненадан открих в нея снимка на една от статуите от “Армира” – по-точно на главата, която е била отрязана от крадците, за да могат по-лесно да я прекарат през границата”, ще разкаже в потрес пред следствието в Кърджали проф. Димитър Овчаров, един от експертите по случая с грабежа. Парадоксалното е, че похитителите са заловени и осъдени, присъдите им по 10 години зандан – обжалвани, но най-драматичното е, че експонатите все още не са открити и върнати там, където им е мястото. И едва ли ще се случи някога! “Богата Европа ще продължава да богатее за наша сметка, понеже сме алчно и продажно племе. Ние сме в състояние да продадем и майчиното си мляко, само и само да сме добре. Най-вече днес. Така заличаваме родовата си памет, самочувствието си, корените си…”, каза малко преди смъртта си Димитър Кръстев пред нашия човек, тогавашен уредник на музея в Рилския манастир. Според информатори на “БЛИЦ”, поне трима-четирима видни български бизнесмени са натрупали достолепно състояние покрай безхаберието по охраната на “Армира”. Докато нашият репортер се подвизаваше в “ъндърграунд-столицата” на братята Васил и Георги Илиеви – Кюстендил , негов човек от тогавашните структури на ГДБОП го открехна, че в Източните Родопи става най-голямото разграбване на културно-исторически ценности. Че трима-четирима генерали от висшия ешелон на властта, не без знанието на тогавашния министър на МВР ген. Бонев, така са си вързали “гащите”, че осигуряват и пра-правнуците си с дивиденти, за които могат да мечтаят и арабски шейхове. В противовес на “антивласта” именно той “създаде” братя Галеви – уж да опазят българската съкровщница. Само донякъде успя в намеренията си. Но не предвиди /или се остави на течението, щото и той има внуци/, пистолетът му бе отнет, оставиха го зад борда… И както става в сициалиански роман или романс, сам си… глътна езика. Човекът зад “борда” е с точен адрес и местоположение, но предпочита да си трае. Сал едничък живот му е останал. Губи син, изпълнявайки мисия по пътя към Рилския манастир. Ченге от класа е, но все още не е наясно дали е било “постановка” или “нещастен случай”. Пръв “трасира” пътя на наркотика от София до Кюстендил през най-забутаните пътища, за които и авджиите не знаят. Предупреждаван е, че ще го гръмнат и помен няма да остане от него. Дотук с реминисценциите. Та именно този наш “кадър” се оказва, че знае много, ама твърде много какво е ставало в планината на Орфей. Дано един ден проговори!