Народните представители от парламентарната комисия по труда и социалната политика одобриха на първо четене законопроект за промяна на Закона за социалните услуги, с който се отложи влизането в сила на закона с шест месеца - до юли 2020 година. Законопроектът е внесен от Искрен Веселинов и депутати от "Обединени патриоти" .

Законодателното предложение беше подкрепено от 15 народни представители, един беше против, а трима се въздържаха.

В мотивите на предложението се посочва, че законопроектът цели отлагането на Закона за социалните услуги, тъй като в обществото нараснаха противоречивите мнения и има необходимост от прецизиране на текстовете.

Искрен Веселинов отбеляза, че депутатите са длъжници на обществото и споделяйки тревогите му, трябва да има доизясняване на текстове, включително и на изчистване на термина "социални услуги".

Според него отлагането с половин година трябва да се ползва не за убеждаване на обществото, а за постигане на яснота на текстовете. "Без да смятаме, че има престъпен заговор срещу българските деца, смятаме, че трябва да има отлагане, така че да се удовлетворят всички страни", заяви Веселинов.

Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева заяви, че Законът за социалните услуги не е закон за децата, родителите и семейните отношения, законите, които регулират тези отношения са Семейният кодекс, Законът за закрила на детето, Законът за семейните помощи.

Законът за социалните услуги се отнася за хора, които имат нужда от подкрепа - хора с увреждания, самотни , бездомни, деца, за които няма кой да се грижи, хора, изпаднали в бедствена или кризисна ситуация.

Социалните услуги съществуват в България през последните 15 години, като в момента те са 1356.

От държавния бюджет за 2020 година са отделени 294 милиона лева за социални услуги, каза Сачева. Тя посочи, че социалните услуги се изпълняват основно от общини, като МТСП не финансира неправителствени организации, не сключва договор с нито една неправителствена организация за предоставяне на социална услуга. Министерството сключва договор с общини.

По думите й под "доставчик на социална услуга" на първо място трябва се разбира община, а едва след това НПО. В момента НПО предоставят социални услуги само в 15 процента от случаите, като това са основно случаи, в които общините нямат собствен административен капацитет да направят тези социални услуги.

По думите на Сачева има общини, в които администрацията в общината е под 10 души. В момента в страната има 49 общини, в които не се предоставят никакви социални услуги поради ниския капацитет на общините и поради невъзможност да се извърши това.

Сачева подчерта, че ограничаването или лишаването от родителски права, както в миналото, така и сега са уредени единствено и само в Семейния кодекс и нищо в тази област не се променя със Закона за социалните услуги.

Министърът допълни, че единственото, което се променя със Закона за социалните услуги е дефиницията за дете в риск, като от тази дефиниция отпада единствено и само "дете с увреждане", защото по думите на Сачева убеждението на всички е, че едно дете с увреждане не може априори да бъде определено като дете в риск.

Социалният министър каза още, че с приемането на Закона за социалните услуги кръгът на частните доставчици остава непроменен, като се запазва тяхното право, което е уредено още преди 17 години.

Дори и в ЗСУ се въвежда лицензиране на доставчиците от ЕС и европейското икономическо пространство, като случаите, в които има изключение са случаи при еднократно или временно ползване на предоставяне на техни услуги в нашата страна - например френски турист с увреждане идва в България със своя личен асистент.

По отношение на финансирането на НПО, Сачева припомни, че те сключват договори с общините, не получават средства от МТСП. Тя подчерта, че голяма част от критиките в публичното пространство са свързани с други действащи закони .

Смисълът на този закон е да се сложи ред, регулация да има стандарт за предоставянето на социални услуги, да има Агенция за качеството на социалните услуги, , заяви Деница Сачева.

Тя припомни, че ще бъде разработена Националната карта на социалните услуги, като чрез нея ще се регулира търсенето и потребление, няма да може да се създават безконтролно социални услуги, за които няма нужното потребление.

Има текст в Закона за социалните услуги, който забранява общините и частните доставчици да получават приходи от предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. Могат да се съставят такси само за онези услуги, които не се финансират от държавния бюджет.

"Не може да се формира печалба от пари, които държавата предоставя за социални услуги", заяви Сачева.

Тя посочи, че МТСП подкрепя отлагането на влизането в сила с шест месеца. Времето ще се ползва за широки обществени обсъждания, като от министерството биха подкрепили и организирането от страна на НС на по-широка дискусия какви трябва да са семейните политики в България.

Парламентарната комисия по труда и социалната политика обсъди общо четири законопроекта, като този, внесен от Десислав Чуколов и група народни представители предвиждаше отмяна на Закона за социалните услуги. Законодателното предложение беше отхвърлено.

Десислав Чуколов посочи, че от "Атака" са внесли предложението за отмяна, защото в този закон, според тях, има неприемливи постановки - "с него държавата се дистанцира от социалната сфера, вкарват се термини като публично-частно партньорство, законът превръща социалната сфера в България в поредната сфера, в която върлува частен интерес".

Не трябва да има термин "социална услуга", а "социална грижа", смятат от "Атака". Депутатите са на мнение, че ще се търси само печалба, а не грижа за хората. Те смятат, че 29 точки от Закона за социалните услуги са неприемливи, което според тях го прави непоправим.

Отхвърлен беше и законопроект, внесен от независимия народен представител Ангел Исаев, който предвиждаше терминът "социалните услуги" да бъдат заменен със "социална подкрепа".

Бяха отхвърлени и текстове, внесени от депутати от "Воля", които предвиждат отлагането на влизането в сила на закона с една година - до 31 декември 2020 година.

Павел Шопов от "Атака" заяви, че този закон ще доведе до комерсиализация на грижите, въвеждането на търговския принцип в грижата. Той беше подкрепен от представители на протестиращите родители. Те призоваха за отмяната на закона и заявиха, че няма да спрат с протестите.

Дискусиите продължиха около три часа, като на няколко пъти атмосферата беше изключително напрегната, стигна се и до обиди от представителите на протестиращите родители към родители, дошли да подкрепят Закона за социалните услуги.

Георги Гьоков от БСП припомни, че Законът за социалните услуги беше гласуван с консенсус и ръкопляскания, като нямаше нито едно отрицателно становище по закона.

Родителите, които подкрепят закона, посочиха, че отлагането ще създаде проблеми по отношение на гарантирането на социални услуги и грижа за децата.

"Най-прогресивното в този закон е гарантиране от страна на държавата на наличност и достъпност на социалните услуги. Ако моето дете не може да ползва Дневен център за дете с увреждане, мога да съдя държавата", каза Мая Стоицева.

В момента продължават протестите пред НС на родители, които са против Закона за социалните услуги.