"До 2004 г. исках винаги една и съща благословия – да благослови членството ни в НАТО" - това си спомня от срещите си с папа Йоан Павел II депутатът от НДСВ Соломон Паси, на когото вече издигнаха кандидатурата за генерален секретар на Атлантическия пакт. В интервю, разпространено от пресцентъра на жълтата партия, той скромничи и не приема да го наричат пророк заради изказването му през 1990 г., че Варшавският договор ще трябва да се разтури и България да влезе в НАТО. "Не мога да кажа, че това са изцяло или само мои заключения. Все пак аз работех с един доста напредничав мозъчен тръст, който беше събран в Атлантическия клуб", реди политикът.
Водещ: Какво сънува снощи?

Соломон Паси: Аз много-много не си помня сънищата.

Водещ: Сънуваш ли?

Соломон Паси: Да. Много сънувам. Знаеш ли какво най-много сънувам? Като имам недовършена работа – ако трябва нещо да напиша, да направя, да се обадя, да свърша това, което не съм свършил. Примерно сега готвя един документ за Царя и цяла нощ ставам и си дописвам нещо на разни листчета. После лягам и заспивам. Този навик го имам от математическите години. Един път, бил съм студент, 2-ри – 3-ти курс, мъча се да реша една задача три месеца. Мъча я, мъча я, мъча я, и както често се случва – се събудих посред нощ и ми дошло решението в главата! В леглото, както Архимед в банята, викам: „Еврика!”, лягам и заспивам щастлив. На сутринта се събуждам и съм забравил решението. Оттогава до днес, това значи 33 години – от 1975 – 1976 г., спя с лист и химикал до главата. И каквото и да ме събуди през нощта, записвам си го и след това спокойно заспивам.

Водещ: Кои са задачите, които трябва да решите в НАТО?

Соломон Паси: Най-важната задача в НАТО е реформата и бъдещето на НАТО. НАТО в момента се намира пред преломен момент. Тази среща, която ще бъде среща на върха, която ще се проведе по повод 60-годишнината и която ще бъде изключително символично проведена едновременно в Германия и във Франция, ще даде един старт на нов живот на НАТО. Просто тези 20 години от падането на Берлинската стена досега, бяха период на трансформация, на адаптация към бъдещия живот на НАТО. Ще има огромни промени във военната структура, в политическите виждания, в новите партньорства по света и това е нещо, върху което трябва да се съсредоточим всички ние, страните членки. Ние не трябва да очакваме, че реформата на НАТО ще бъде продиктувана от Брюксел. Тази реформа ще бъде толкова дълбочинна, че тя ще се проектира върху всяка една от страните членки. Ще трябва да си реформираме въоръжените сили, структурата на въоръженията, бюджета на армията и мисля, че всичко това се прави не само за доброто на Алианса, а за доброто на всяка една страна членка.

Водещ: Преди 20 години НАТО беше ясно какво е – противовес на Варшавския договор, имаше Студена война, имаше...

Соломон Паси: Това е една от най-широко разпространените заблуди. НАТО не е било никога противовес на Варшавския договор. Варшавският договор е направен седем години след НАТО, за да се противопостави на НАТО. НАТО винаги е била организация, която е измислена, за да даде сигурност на общите ценности. Тя е колкото за физическа сигурност на страните, толкова и за да гарантира сигурността на нашите общи ценност. Това са демокрацията, пазарната икономика, правата на човека и т.н. – азбучни истини, които впрочем са били договорени още по времето на войната между Чърчил и Рузвелт на един самолетоносач в Атлантическия океан през 1942 – 1943 г. Тогава те приемат т.нар. Атлантическа харта, която казва какво ще се случи със света след края на войната. На тях им е ясно, че ще спечелят войната, че Германия ще бъде победена, че Съветският съюз ще се противопостави на демокрацията след победата на Германия и оттам нататък те виждат общото бъдеще на евроатлантическия свят.

Водещ: Добре, но ако НАТО е носител и защитник на общите демократични ценности, защо е необходима промяна сега?

Соломон Паси: Защото светът се променя.

Водещ: Каква промяна виждаш необходима да се извърши в НАТО? Целта ли да се промени?

Соломон Паси: Светът дотолкова се е променил, че ние не можем да продължаваме със същия този механизъм, който е изработен преди 60 години. Ние трябва да си адаптираме механизма. Ето сега Франция се връща във военната организация на НАТО, което е голяма стъпка на сближаване между Европа и Америка. В САЩ беше избран чернокож президент, което е огромна стъпка на САЩ не само в собственото й демократично развитие, но и огромна стъпка към целия свят. Този президент е протегната ръка към цял свят. Създават се нови възможности. В тези нови възможности страните от Нова Европа трябва да си дадат своя свеж заряд. Ние имаме свеж заряд, който не е вложен в НАТО. Ние сме членове, гласуваме, пращаме мисии, войници, офицери, правим всичко каквото трябва, обаче този мощен политически импулс, който има в Нова Европа, до този момент не е пълнокръвно инжектиран нито в НАТО, нито в ЕС. България е на много интересно място. Първо, България е представител на Нова Европа, за която току-що говорихме. България е представител на Балканите. Понякога широкото обществено мнение е склонно да забравя, че Балканите са в НАТО още от 1952 г. – Гърция и Турция бяха поканени тогава. И всъщност вече имаме шест балкански държави, които са членове на НАТО, още пет са наредени на опашката за членство. Това означава, че 11 държави от общо 33 в бъдеще ще бъдат балкански. Т.е. ние ще имаме относителната тежест на една трета от гласовете в Алианса, което е много важно и затова Балканите е добре да търсят и адекватно представителство вътре в НАТО. От друга страна, България е представител на една друга много важна група държави – черноморските страни. С проблемите, които станаха това лято, видяхме колко актуална е черноморската сигурност. Така че ние представяме много различни групи от държави в НАТО, затова и заемаме едно уникално място.

Водещ: Така, както те помним, ти си един пророк. И не преувеличавам като го казвам, защото много преди всички да повярваме в някаква промяна, ти я казваше. През 1990 г. каза, че Варшавският договор ще трябва да се разтури и България да влезе в НАТО. Кажи други твои пророчества, можеш ли да се сетиш?

Соломон Паси: Аз не мога да кажа, че това са изцяло или само мои заключения. Все пак аз работех с един доста напредничав мозъчен тръст, който беше събран в Атлантическия клуб. Първоначално с колегите от Атлантическия клуб, а от 2001 г. и в НДСВ, смятам, че с общи усилия сме стигали до общи заключения. Иначе през годините успяхме, пак в различни групи, формирования и формати, да придвижим няколко важни проекта. Например нашите усилия, които започнаха още в средата на 90-те години за създаване на смесените българогръцки и българотурски батальони, доведоха до създаването на Югоизточно европейската бригада, в която участват седем държави. Друга идея, която лансирахме още през 1999 г., и която се сбъдна през 2007 г., бяха американските военни бази. Ние си дадохме сметка, че след падането на Берлинската стена заплахата вече не минава през средата на Берлин. Светът не се дели на свят на изток и на запад от Виена – светът започва да се разделя на изток и на запад от Черно море и постепенно тези съоръжения на сигурността, каквито са американските военни бази, започнаха да се изместват на изток, да следват заплахата. Заплахата вече не я очакваме от Русия, а я очакваме от талибаните на границата между Афганистан и Пакистан. При този процес на изместване на заплахите, естествено е и защитните съоръжения да се изместват на изток. Смятам, че нашето правителство – на Симеон Сакскобургготски, взе изключително далновидното решение да се захване с този проект и да материализира тези толкова важни за сигурността на Алианса съоръжения.

Водещ: Какви други проекти бяха важни за теб?

Соломон Паси: Аз лично изпитвам огромно удовлетворение от визитата на папа Йоан Павел II. Това е проект, по който работихме осем години – от 1994 до 2002 година. Не съм сигурен, че този проект би могъл да бъде реализиран, ако Царят не беше министър-председател, защото имаше много неща, които трябваше да се преодоляват. През 1994 г. ни гледаха като марсианци като казвахме, че папата може и трябва да дойде в България. По време на една аудиенция при папата той ни беше казал: „Аз знам, че България е невинна, знам, че не сте участници в атентата срещу мен, но това ще го кажа публично като дойда в София.”

Водещ: А личен разговор имал ли си с него?

Соломон Паси: Да, много пъти.

Водещ: За какво те благослови?

Соломон Паси: До 2004 г. исках винаги една и съща благословия – да благослови членството ни в НАТО. Всъщност друг проект, който малцина помнят, че върви ръка за ръка с НАТО-вския проект, е ЕС. През декември 1990 г. подадохме в тогавашното Велико народно събрание едно предложение, което призоваваше за членство и в НАТО, и в ЕС. Но понеже НАТО беше по-скандална тема, тя остана в общественото съзнание. ЕС като по-консенсусна някак си тихо – тихо си я бутахме.

Водещ: Повечето проекти, които изброи, започваха така – с огромно недоверие на хората... Как го преодоляваш?

Соломон Паси: Това е нещо, което човек получава от математиката. Там като стигнеш до някакви изводи, все едно колко странни изглеждат, вярваш в тях, защото имаш точни методи за доказателство. Трябва само да си провериш доказателството. Има си начин, по който, ако си провериш доказателството, знаеш, че си стигнал до правилните изводи и колкото и да се шокираш, ти и пет пари не даваш – защото това е правило. Общественото мнение не може да бъде обективен съдник на експертни въпроси.

Водещ: За нас НАТО, та камо ли в съзнанието на хората, е военна организация – тя е свързана с война. Какво показва твоята формула за НАТО?

Соломон Паси: Не бих свързвал НАТО с война. Много повече свързвам НАТО с мира. НАТО е инструментът на мира. Това е най-мощният световен инструмент за мир. И той става по-голям, по-мощен, по-силен, по-всеобхватен. Искаме или не искаме, той става по-глобален, дори често пъти против волята ни. Но ако едно време заплахите бяха някъде около нашите граници, сега заплахата може да бъде на всяко място на планетата, може да бъде в Космоса, при съвременните технологии тя може да бъде качена дори на Луната или на Марс. И това е съвсем реалистична заплаха. Затова НАТО като организация е длъжна да мисли за всевъзможните заплахи, които съществуват, а и които още не са се появили. Смятам, че това е голямата мисия на НАТО – да мисли за заплахите, които още не са се появили. 11 септември ни показа, че светът не е станал по-предсказуем, а напротив – по отношение на заплахите имаме сравнително слаби оракулски умения. Затова трябва да проявяваме много повече въображение, когато си представяме заплахите, за да можем да им противодействаме.

Водещ: Къде в световния ред е Москва в момента? Или в бъдеще, ако можеш това да го формулираш, защото аз мисля, че това е най-сложният въпрос за НАТО в момента?

Соломон Паси: Русия е първостепенен въпрос за НАТО и отношенията с Русия са от ключова важност. Имаме наследени отношения, но имаме и нови перспективи. С Русия си сътрудничим в много места по света, а можем да си сътрудничим и много по-добре, отколкото в момента. Но като цяло, лично аз очаквам сближаване на ценностите. Демокрацията от европейски и американски тип е една ценност, която все повече се разпространява по целия свят. Докато преди 20 години можехме да кажем: „Добре, има такива и онакива модели на развитие, нека да дадем възможност на всичко да съществува”, то в обществените отношения, точно както в теорията на Дарвин, успяха да оцелеят само добрите демокрации. Ако има диктатури, които в момента са сравнително стабилни, то е в огромна степен благодарение на петрола. Петролът може да направи диктатурата стабилна. Но ние трябва да сме готови, че и това обстоятелство ще бъде променено. С революционните теории за енергетиката, с тази иновационна дейност, която ще развие светът, ние ще успеем да се отървем след време от монопола на петрола. В момента, в който се отървем от монопола на петрола, много диктатури ще рухнат.

Водещ: Но може да се създадат нови?

Соломон Паси: Не е това тенденцията. Демокрацията по света се разширява, демократичните страни се увеличават по брой, по площ, по население. Тенденцията е към демократизация на света. И смятам, че това е едно от големите предизвикателства на целия 21-ви век – към края на 21-вия век или поне в началото на втората му половина диктатурите да са изчезнали, или поне да са дали индикация за изчезване.