Надяваме се, че дипломацията ще даде резултата, който всички ние искаме да видим, а това е ясна деескалация на напрежението. Това заяви пред журналисти в парламента премиерът Кирил Петков. 

Той успокои, че за момента няма поводи за притеснение. "Следим ежечасно събитията. Оценката на службите ни е, че в следващите дни и седмици няма от какво да се притесняваме, но както всички съюзници в НАТО следим внимателно ситуацията.

Имаме готов план да оттеглим български дипломати от Украйна. Имаме готов план, ако видим, че рискът се покачва. В този момент не го предвиждаме, но самолетите, които бихме пратили да ги вземат, са в готовност. Взели сме мерки, но към момента ситуацията да е критична", посочи министър-председателят. 

От думите му стана ясно още, че българският батальон ще бъде сформиран през април-май.

„В този момент и нашите съюзници, и ние, взимаме правилните мерки, правилните позиции.

Натовските войски са и български войски. Разграничаваме капацитета на армията ни“, обясни министър-председателят.

Той заяви, че желанието е България е да е предвидим и конструктивен член на Алианса. Петков поясни, че българската армия ще е водеща.

„Рамковата държава ще е България. Това означава, че бойната група ще е под българско командване и с българско лидерство. За пръв път слагаме такъв акцент върху българската армия“, обясни министър-председателят.

Той увери, че правителството ще направи всички възможни дипломатически постъпки за решаване на конфликта, защото никой няма полза от истински военен конфликт. Според него, обаче, кризата е възможност да се откроят дефицитите на българската отбрана.

„Надяваме се да инвестираме и да ги премахнем така, че българската отбрана да е на ниво. Ще фокусираме бюджетните средства там, където трябва да се попълнят най-големите дупки“, поясни премиерът.

По думите му българската армия е водеща за българската сигурност в рамките на конструктивния диалог със съюзниците от НАТО.

Той коментира и здравната криза, като посочи, че Омикрон е под контрол, а моделът на управление е успешен. 

„Ако бяхме работили със стария модел, вече всичко трябваше да е затворено. Фокусът върху интензивните легла ни даде възможност да управляваме кризата с минимални щети върху икономиката“, посочи премиерът.

Кирил Петков каза още, че развитие има и по темата със Северна Македония, като това е проличало по вчерашните конструктивни резултати при посещението на Димитър Ковачевски.

"В началото на февруари сметките за ток и газ ще са по-добри, защото компенсациите от декември и януари ще влязат в тях. Бизнесът и битовите потребители ще получат глътка въздух“, допълни той.

"Положението в момента е много трудно, но на база отборната работа успяваме до голяма степен да овладеем големите кризисни ситуации", каза още Петков.