Проф. д-р Румяна Коларова е социолог, дългогодишен преподавател в Софийския университет. Специализира в Лондонското училище по икономика и политически науки, в New School for Social Research в Ню Йорк.

През 2013 г. е секретар на президента на Република България по връзки с гражданското общество. През 2014 г. е министър на образованието в служебното 90-о правителство. Председател на Българската асоциация за политически науки.

Ето какво каза в интервю за "Марица" проф. Коларова:
 
- Нормално ли е 30 г. след началото на прехода компромати и скандали да определят политическия дневен ред у нас?
- Това са две много различни неща. Политическите скандали, макар нежелани от политиците, са неизбежна част от всяка демокрация. Разбира се, прекалено честите скандали, които доминират в дневния ред, са симптом за патология. Едно е безспорно - при скандала не може да има съмнение в публикуваната информация. Тя най-често идва от самите правителствени институции или от много надеждни медии.

При компроматите обикновено има съмнение както в надеждността на източника, така и в репутацията на медията, която ги разпространява. Впрочем българските институции невинаги са на ниво и понякога се ангажират с атаки срещу политици, които имат характер и функция на компромат. Също, за съжаление, много често безсрамни компромати заливат почти цялото медийно пространство.

Това беше характерно особено за първите години на прехода. Днес има ясно обособени медии, които градят популярността си върху неспирен поток от компромати.
Но има и основно правило, когато водещи политици коментират дори най-нелепия компромат, това няма как да не бъде отразено от всички медии. 
 
- Две серии аудиозаписи уж с гласа на премиера, снимки от спалнята му. Докога у нас  ще продължават подобни грозни компромати и доколко ще постигнат целта си?
- Подобни записи не се приемат безрезервно от хората, които ограничават медийното си пространство до надеждни източници и избягват да четат анонимни материали и коментари на тролове. Но друга част от българите живее в непрекъснат допир с такъв тип информация. Така че това никога не е спирало. Но тази тема проникна във всички медии, когато премиерът даде пресконференция.

За съжаление, най-патологичният вид компромати са анонимните. Но те вече 30 години преобръщат и разбъркват информационния поток в България. И сигурно това няма скоро да престане. 
 
- Ще успее ли Бойко Борисов да "проветри" партията, както обеща?
- Проветряването на ГЕРБ ще се получи естествено, ако Цветан Цветанов пусне в действие своя политически проект. Не знам дали точната дума е "проветряване" или по-скоро разцепление. Важно е, че част от активистите на ГЕРБ ще напуснат партията.

Това ще са хората, на които Цветанов разчита, и в регионите, където той има силно влияние. Говори се, че това е Югозападна България и в общините, където ГЕРБ се конкурира за избиратели с ДПС, на които Цветанов обръщаше особено внимание. Очаква се там да има и ерозия на партийните структури. Но ще видим тепърва.

Предполагам, че вече са в ход действия, целящи да компенсират този отлив, който неизбежно ще се получи, когато Цветанов започне да организира политическия си проект. Отливът може да бъде квалифициран и като прочистване.
Своеобразно прочистване се получи и на местните избори заради новите правила, изискващи общинските съветници и кметовете да нямат обвързаност с фирми.

Оттук нататък следва  големият въпрос  дали премиерът Борисов ще продължи с политиката си да иска оставка на всеки, който бива замесен в политически скандал.  

В много европейски държави действа правилото, че активистите и симпатизантите на партията, чийто член е уличен в корупция, са по-склонни да приемат това, когато той се оттегля ​- това е и логиката в ГЕРБ. Логиката в БСП е обратната - там напълно разчитат на вътрешнопартийна лоялност. Дори имаше хора с присъди, които си запазиха политическите позиции.

Важно е и колко време преди избори е приемлива оставката на министър, която винаги се възприема като актуален дефект на управлението. Така че след септември повече оставки в кабинета едва ли ще има.
 
- Защо президентът не може да скрие нервността си напоследък?
- Ясно е, че в момента имаме сблъсък, който е предизборен. Всяка българска партия готви своите предизборни компромати. Ситуацията наложи тези компромати да влязат в действие доста преди изборите, а това не се приема като естествено.
Два фактора създават усещането, че президентът Радев е нервен, дори безпомощен.

Държавният глава участва в политическия живот чрез публични изявления и консултации. Първо, говоренето -  при поява  на компромати в политическия живот, всяко говорене нажежава ситуацията. По-добре е да действаш, не да говориш.

И тъй като институцията на президента предполага говорене, всеки скандал и компромат удря много по-силно президентската институция, отколкото изпълнителната власт - просто премиерът може да замълчи и да остави действията му да говорят. 

Президентът понесе удар и когато повика на консултация ръководителите на службите, защото при него отидоха вторите и третите им заместници.

Така управляващите демонстрираха пренебрежение, обърнаха гръб на президента. Тази ситуация също го изнерви. 

И третото нещо, което изнерви г-н Радев, е начинът, по който се разви персоналният му сблъсък с Борисов. Когато излязоха снимките от спалнята, Борисов изнесе информацията за дрона. И както каза колежка, специалист по медии, темата за дрона захлупи темата за нощното шкафче - не е естествено до леглото на премиера да има пистолет и пачки банкноти, но също така не е естествено президентът да управлява дрон на метри от премиера. Президентът беше изнервен от това, че компроматът срещу него захлупи компромата срещу Борисов.
 
- Значи ли това, че в своеобразната битка между генералите на „Дондуков” 1 и 2 по-големи шансове има премиерът?
- Не. Но със сигурност изпълнителната власт има известни предимства, когато става дума за реакция на такъв тип политически скандали. Едновременно с това изпълнителната власт е много по-уязвима - не само защото действа, но и защото е много по-многобройна. Докато президентът е един, има неколцина секретари, но не за всеки от тях може да се извади компромат, защото не всеки е значим колкото Пламен Узунов.
 
- Доколко БСП може да преодолее вътрешните проблеми и да се превърне в силна опозиция?
- От начина, по който върви подготовката за прекия избор на лидер, мога да предположа, че БСП ще излезе отслабена, а не с по-силни позиции, и след този избор.

Най-вероятно ще преизберат Корнелия Нинова.

Но този избор няма да мине без  разпад вътре в партията.

 А истината е, че  конфликтите в партията са многостранни и изборът няма да сложи край на разпада, който се вижда в опозицията. 
 След последния пленум, на който бяха бламирани всички предложения на Нинова, не виждам как това ще се преживее по време на лятната ваканция. През септември  ще имаме нова буря в БСП, която може да затихне към Коледа.
Ако БСП успее да се съвземе, вероятно това ще се случи в края на годината или в началото на следващата.
 
- Какъв е потенциалът на новите играчи за реално участие в българската политика?
- Има две алтернативи за всяка от тези фигури ​- Мая Манолова, Слави Трифонов, Васил Божков. Едната е самостоятелен политически проект, който ще конкурира останалите. Опасността е ясна - фрагментация и част от тези проекти ще потънат под трудно преодолимата 4-процентна бариера.

Другият вариант е обединен фронт всички срещу ГЕРБ. Но този формат пък дава естествено предимство на БСП. И рационалната организационна структура е обща листа, предизборна коалиция, от което всички, с изключение на БСП, ще загубят.

Не виждам как Слави Трифонов може да се обедини с БСП - логично е да търси обединение с Манолова. И другият голям въпрос е какво става с  дясната коалиция  „Демократична България”, която в момента стои добре. Дали обаче ще влязат в парламента, зависи от предизборната кампания и от модела на конкуренция и партньорство.

Едва ли съвместно действие с Мая Манолова е нещо, от което „Демократична България” ще печели. Напълно съм убедена обаче, че от единодействие със Слави Трифонов десните само ще загубят.
 
- Имайки предвид високия градус на напрежението в момента, какви изборни резултати  можем да очакваме?
- При тази разлика ГЕРБ  не може да бъде изместен  от първото място. Дали ще имаме по-фрагментиран следващ парламент, зависи от това колко от партиите ще успеят да прескочат 4-процентната бариера. През 1991 г. имаше много силна конкуренция вдясно  и в парламента влязоха само три партии. При подобна ситуация през 2013 г. в парламента влязоха четири партии.