Радев и Борисов се разбраха за посланическите места

Президентът Румен Радев, сред чиито малко конституционни правомощия е да одобрява посланическите назначения след предложение от Министерски съвет, се е договорил с премиера Борисов за посланическите назначения, става ясно от постановленията на Министерски съвет.

В последните месеци на изтичащия мандат на правителството с посланически постове се спасява цялата плеяда от залязващи и привилегировани кадри в Министерство на външните работи. И това става с подписа на Радев.

Явно, въпреки сваленото политическо доверие, президентът успя да назначи удобни и послушни посланици, непосредствено преди редовните избори за Народно събрание, като по този начин да даде възможност на ГЕРБ да упражнява влияние върху външната политика и по време на следващото правителство.

В мотивите на Министерски съвет за назначенията изобилстват общи приказки, като масово липсва информация за експертиза на предложените посланици за страната на акредитация.

В други случаи са предложени хора без нужния опит за заемане на позицията.

Най-фрапиращото обаче е, че повечето назначения са в крещящо нарушение на закона за дипломатическата служба като прескачат от мандат на мандат без да са престояли в страната.

Има знакови случаи като този на Ангел Чолаков, който ще е посланик без прекъсване цели 12 години – Италия, Франция и сега в Турция; Констатин Димитров 11 години – Великобритания, Холандия. Пенсионерът Радко Влайков ще е на мандат близо 10 години след като „прелита“ директно от Белград в Сараево.

Цоцоркова заминава директно от Армения в ЮАР за минимум 8 години.

Така Радев и Борисов запушиха системата за млади кадри, защото повечето закононарушаващи назначения са в пенсионна или предпенсионна възраст (Милков – Париж, Димитров – Хага, Влайков – Сараево). Дипломати се шегуват, че по-добре да се разпуска министерството и тази група да стои до края на живота си на мандати, защото така или иначе не се прибират.

Няма другаде по света хора над 65 и дори 70 години да продължават да стоят на мандати и да не се дава устойчиво развитие на кадрите.

Ето и част от информацията за предложения „звезден екип“ на Екатерина Захариева за посланици, договорен с уж опозицията на Борисов – Румен Радев:

Посолство Анкара, Турция

Правителството предлага на президента да бъде изпратен Ангел Чолаков, който последователно „прелита“ на длъжността посланик на България в Италия и Франция от 2013 г. Кариерата на Чолаков до момента се е развивала с нечувана скорост при управлението на Борисов.

От младши експерт в МВнР той заема длъжността съветник на Борисов по външните въпроси и от там „вечен“ посланик без какъвто и да било опит в дипломатическата служба. С новия си мандат Чолаков ще бъде посланик поне 12 г. без прекъсване.

Остава интересен въпросът за експертизата на Чолаков по отношение на стратегическа държава като Турция, но с оглед предишните му назначения, това явно не е от особено значение.

Посолство Хага, Нидерландия

В нарушение на добрата практика за работа поне две години в МВнР между два мандата за посланик е предложен Константин Димитров, който от 2012 до 2019 г. ще  е посланик на България в Лондон. По време на посланическия му мандат в Лондон, премиерът Борисов чу знаменития въпрос дали не вижда Пеевски в огледалото по време на среща с българи в Лондон. На Димитров остава година и половина до пенсия.

Посолство Париж

На мястото на посланик Чолаков в Париж ще бъде назначен Николай Милков, съветник на президента Радев. На 63 години, Милков явно е търсил назначение на всяка цена с цел оставане на държавна служба. Следва да се отбележи, че това е поредният служител на политическия кабинет на Радев, който си тръгва от неговия екип в рамките на настоящия мандат.

 Видно за кадрите на Радев е, че президентската институция е трамплин за по-доходоносни назначения. Бъдещият посланик в Париж е известен като заместник на служба „Военна информация“ и постоянен секретар в Министерство на отбраната по време на Николай Младенов, което не пречи да бъде външен съветник на „червения“ Радев.

Посолство Сараево, Босна и Херцеговина

На поста се предлага назначаването на Радко Влайков, който до момента заемаше поста на посланик на България в Белград. Въпреки пенсионната си възраст, Влайков ще получи втори, автоматичен посланически мандат, защото явно се разглежда като нужното изключение от общите правила. Радко Влайков е бивш говорител на Надежда Михайлова и Даниел Митов.

Скрит остава фактът, че през 1988-1990 г. той е официално акредитиран кореспондент на тогавашната пропагандна агенция „София-Прес” в Чехия (ЧССР) и като такъв неуморно разпространява слухове и клевети за Вацлав Хавел и Харта-77.

Най-показателно е, че седмици преди 10.11.1989 г. организира в Прага луксозно издание на книга от името на Тодор Живков за развитото социалистическо общество. В статията „Справедливост или опрощение” в българския вестник „Дебати” (бр. От 30.07-03.08.1991 г.)

Влайков е наречен „прононсиран антихартист” от дипломат в посолството. След паметен митинг на Харта-77 в Прага (10.12.1988 г.) чешките дисиденти Бенда, Мандлер, Вавроушек и др. го подозират в доносничество в услуга на ДС на ЧССР (засечено и в архивни единици на Чешката република). През 2013 г. в медиите е обявено, че Радко Влайков ще е бъдещият посланик в Чешката република.

В тази връзка чешкият посланик в София намеква на нашия министър на външните работи, българската страна да не иска агреман за Влайков, защото няма да го получи.

Предполага се, че Радко Влайков, Константин Димитров (кандидат за посланик в Нидерландия) и Николай Милков (кандидат за посланик във Франция) са сред сътрудниците на ДС, чиито досиета са унищожени по времето на вътрешния министър Йордан Соколов, главно поради превербовка от други служби.

Постоянно представителство на България към Съвета на Европа в Страсбург

Постът на посланик към Съвета на Европа се възлага на Мария Спасова, чиято кариера също има шеметно развитие. Тя започва трудовото си отношение в МВнР като младши експерт в Обществени поръчки, но явно невидими сили я изстрелват по бързата писта до старши дипломат към постоянното представителство на България в НАТО.

 Без експертиза по въпросите, свързани с правата на човека, получава поста на директор на дирекция „Права на човека“ в МВнР. От този бележит кадър се очаква да защитава националния интерес по въпроса с македонското малцинство в България и ОМО Илинден пред Съвета на Европа.

Постоянно представителство на България към ООН в Ню Йорк

Позицията на посланик към ООН в Ню Йорк следва да е едно от трите стратегическите назначения във външната политика на България, заедно с посланиците в ЕС и НАТО.

Традиционно на тази позиция държавите от ООН изпращат бивши министри, зам.-министри или посланици с богат дипломатически опит. Противно на очакванията, правителството на България излъчва Лъчезара Стоева, която никога не е заемала пост, над началник на отдел в МВнР и никога не е била посланик. 

Според сведения Лъчезара Стоева е известна в средите на МВнР с конфликтния си характер, но като стипендиант и възпитаник на университет, финансиран от Джордж Сорос в САЩ, се ползва с протекциите специфична група ръководни кадри в МВнР.

Сред тях най-силно влияние върху издигането на Стоева имат Стефан Тафров, бивш посланик в ООН и Пламен Бончев, настоящ посланик в Белгия, които заедно с нея са сред най-силните поддръжници на Истанбулската конвенция и LGBTI политиките в МВнР.

Назначението на Стоева затвърждава тенденцията България да изпраща кадри на ниско и посредствено ниво, защото това е вторият подобен случай след назначението на настоящия посланик на България в ООН, Георги Панайотов. 

Преглед на неговата биография показва, че преди своето рязко израстване до посланик в ООН не е заемал ръководна длъжност над началник на отдел в МВнР или посланик. Прави впечатление и той поема този пост без какъвто и да било опит по проблематиката на ООН.

Всички останали страни изпращат бивши министри, дипломати с тежки кариери на този пост с умения за работа във висшата международна политика. Само България се излага. Системното изпращане на кадри без нужния престиж и ниво, без съмнение ще се разчете в международните среди като пренебрежение към ООН и ролята на най-престижната международна организация във външната политика на България.

Посолство Прага, Чешка република

Предложеният Васил Петков също не е престоял необходимите две години преди заемането на ново задгранично назначение. Личността му е известен с факта, че прелита от назначение в назначение без участието му в какъвто и да е съществен въпрос в МВнР. Към настоящия момент той е началник на Инспектората към МВнР и като пряко подчинен на Захариева се говори, че е изпълнил редица нейни „мръсни“ поръчки за неудобни служители.

Посолство Претория, ЮАР

Предложената Мария Цоцоркова следва да прелети от Ереван, където е посланик от 2016 г., за да заеме новото посланическо назначение в Претория без да престои и един ден в София. Цоцоркова е известна, че започва своя трудов стаж в МВнР като архивар, но в последствие е изпратена в посолството на България към ООН като дипломат.

Изброените назначения няма да са първите „успехи“ на Радев във външната политика. Въпреки, че се представя като политик, който се води от закона и почтеността, на предходен етап Радев вече одобри посланическото „прелитане“ на Меглена Плугчиева от Швейцария в Черна гора. Подобна благосклонна съдба имаше и червеният депутат Младен Червеняков, който беше посланик в Черна гора и от там в Словения.

Въпреки протести на дипломатическите кръгове същото се случи със служебния премиер Марин Райов, който замина от Рим директно за Лондон. Апогей в посланически назначения на Радев беше предложения от него военен лекар Александър Парашкевов за посланик в Пакистан, който беше обявен за персона нон-грата от местните власти заради връзки с подземния свят и корупция.

Не на последно място кадровите кадрили на Радев с Бобокови станаха достояние и спряха скандални лобистки назначения в Абуджа и Алжир. Явно двойният морал на Радев във външната политика на България ще даде възможност за поредния полет на „калинките“ от отиващото си правителството на ГЕРБ.

източник: „Епицентър“