Икономическото и социалното сближаване на държавите от Европейския съюз е инвестиция в бъдещето на обединена Европа и това следва да бъде заложено в Многогодишната финансова рамка на ЕС и общите политики. Това заяви президентът Румен Радев на работна среща на "Дондуков" 2 с ръководителите на дипломатическите мисии на държавите-членки на ЕС и на Европейското икономическо пространство в България, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
 
В срещата са участвали също вицепрезидентът Илияна Йотова и председателят на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев.
 
Държавният глава е призовал единството и солидарността да останат водещи принципи за справяне с общите предизвикателства като постигане на по-висок икономически растеж, изграждането на сигурна и социално ангажирана Европа, справянето с миграцията и борбата срещу тероризма.
 
Задълбочаващите се различия между Северна и Южна и Западна и Източна Европа са били определени от Румен Радев като най-голямото предизвикателство, пред което е изправен днес ЕС. По думите на президента пример за това е и т.нар. пакт за мобилност, който разделя европейските държави в ущърб на конкурентоспособността на превозвачите от Източна Европа, докато продължава да има съществена разлика в заплащането на труда на служителите, работещи за едни и същи европейски компании, в зависимост от европейския регион, в който са разположени техните филиали.
 
Подписаният договор за приятелство между Франция и Германия е бил определен от президента като важна стъпка за задълбочаване на процеса на европейска интеграция и засилване на ролята на обединена Европа. Президентът е посочил обаче, че сътрудничеството в сферата на сигурността следва да бъде открито и за останалите държави членки на ЕС, които да бъдат част от изграждащата се "обща стратегическа култура и обща отбранителна промишленост".
 
Румен Радев е отбелязал и новите инициативи за задълбочаване на партньорството в сферата на отбраната като "Европейската инициатива за интервенция" и призовал да не се допуска изолацията на Източна Европа от споделянето на идеи, обмена на разузнавателна информация и разработване на доктрини, което би засилило фрагментацията на Европа.
 
По време на срещата са били обсъдени редица въпроси, свързани с дебата за бъдещето на обединена Европа, Западните Балкани, Източното партньорство, енергийната диверсификация и други актуални теми от дневния ред на ЕС.