Т.нар. „нови депутати“ от „Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН) и „Изправи се! Мутри вън!“, които превзеха Правната комисия на Народното събрание изолираха Висшия съдебен  съвет (ВСС), съдиите, прокурорите, следователите, министерствата на правосъдието и на вътрешните работи от дебата за т. нар. им „съдебна реформа“. След което със собствените си гласове решиха да изхвърлят от българския правен ред органите на специализираното правосъдие, пише legalworld.bg

Това стана ясно в началото на заседанието на Правната комисия, чийто председател е експертът по спортно право Радостин Василев от ИТН, по време на което се обсъждат промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), целящи закриването на специализираните органи на съдебната власт, превръщането на магистратите в политици, както и прокарването на бърза писта за прекратяване на наказателните производства срещу обвиняеми за тежки престъпления.

Както „Правен свят“ писа, проектите за промени в НПК и ЗСВ за закриване на специализираните съдилища и прокуратури са на ДБ, а тези за политизиране на магистратите и връзването на ръцете на прокуратурата да разследва тежки умишлени престъпления на четирима депутати от „Изправи се! Мутри вън!“.

Още в началото на разискванията обаче стана ясно, че председателят на Правната комисия не е поискал становище по радикалните промени, възприети от поредица юристи като опит за смазване на правосъдието в България и овладяване на съдебната система, нито от Висшия съдебен съвет (ВСС), нито от съдии, прокурори, следователи, нито от Министерство на правосъдието, нито от Министерство на вътрешните работи – на практика не е поискал становище от никого, освен от съпартийците си и от депутатите от другите „партии на промяната“ в Народното събрание.

По повод последното членът на Правната комисия Хамид Хамид се обърна към Василев с думите: „Г-н председател, Вие като добре подготвен юрист, може би съзнавате, че създавате прецедент. Никога в историята на тази комисия досега не се е случвало да не бъде поискано официално становище от заинтересованите страни по дадени промени, още повече, когато те са толкова кардинални. Ще останете в историята с тази си практика“, обърна се Хамид към специалиста по спортно право.

Освен липсата на покана за становище или за участие в заседанието на комисията към пряко заинтересованите от подобни промени, каквито безспорно са магистратите и членовете на ВСС, впечатление още в началото на заседанието направи, че за сметка на игнорирането на най-важните за дебата субекти, в залата по неясни причини присъстваше дългогодишният ръководител на финансираната от Джорд Сорос фондация „Отворено общество“ и настоящ съветник по юридически въпроси на президента Румен Радев - Иванка Иванова.

Дебатът всъщност по същество започна с обсъждане на проектите на ДБ за закриване на специализираните органи на съдебната власт, като още в самото му начало Дани Каназирева от ГЕРБ директно се обърна към вносителите, за да им припомни колко лобизъм личи зад внасянето на такива проекти, още повече директно от адвокатите на подсъдими пред същите специализирани органи лица и колко недопустима е агресията, с която „новите лица“ се отнасят към държавността и към съдебната система.

„Промените са внесени набързо и вие явно целите да хвърлите в хаос съдебната система. Дейността на специализираните институции е оценена високо от европейските институции. В докладите от ЕК се изтъква заслугата им за падане на мониторинга на България. Вашите промени са изцяло лобистки и вие искате над 300 дела за тежки престъпления да отидат в небитието. Чии интереси защитавате?“, заяви Каназирева.

Думата взе и Крум Зарков от БСП, който обяви, че парламентарната му група ще подкрепи на първо четене проектите за закриване на специализираните органи.

„Една група от трима души в случая с единия законопроект, в другия – четирима, ни поставяте пистолет до главата и казвате – или приемате, че събаряме специализираните съд и прокуратура, или сте корупционери и мафия.

Подобни законопроекти би трябвало да се внасят с подписите на толкова народни представители, така, че да се гарантира тяхното приемане. А не тук трима или четирима са се наговорили да направят нещо и задължават останалите то да се случи. Освен това аз смятам, че присъдите се произнасят от съдии, а не от съдилища. Може би вие искате всички тези хора от специализираните органи да ги уволним?“, коментира и Радомир Чолаков.

Веднага след това обсъжданията преминаха към идеите на Николай Хаджигенов, Арман Бабикян, Мария Капон и Валентина Василева от „мутрите“ (както вече е известна формацията „Изправи се! Мутри вън!“ сред народните представители и обществеността, бел.ред.) за това магистратите да станат политици и да се блокират стотици дела за тежки престъпления, чрез връщане на старата и вече отменена правна уредба в Глава 26 от НПК.

„Обидихте се преди малко когато казах, че поправките на ДБ са „лобизъм“, но тук, адвокат Хаджигенов, безспорно това определение важи за вас, тъй като вие, като адвокат, по-добре от всички в тази зала знаете какви са методите да се бавят досъдебните производства и много добре знаете кои конкретни дела ще бъдат прекратени, ако подобни промени бъдат възприети“, заяви Дани Каназирева, припомняйки, че вече има и произнасяне на Съда на ЕС, според което член 325, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда процедура за прекратяване на наказателното производство като предвидената в членове 368 и 369 от НПК (уредени в предишната Глава 26 на НПК).

По идеята на Хаджигенов и компания за влизането на съдии, прокурор и следователи в политиката изказване направи и правосъдния министър Десислава Ахладова, която посочи, че макар и самата тя да е била магистрат, вижда основания за противоконституционност на така предложените промени, тъй като според нея докато съдии, прокурори и следователи упражняват вменените им в Конституцията правомощия и функции, би било удар върху независимостта и вътрешното им убеждение те да могат да бъдат и активни политици. Отрицателно становище Ахладова изрази и по идеята за поставяне на 2-годишен срок на прокуратурата за внасяне на обвинителен акт.

Хамид Хамид от своя страна уточни, че темата за връщането на Глава 26 от НПК е тежка и трябва да се помисли от всички възможни посоки. „Ако запитате прокуратурата за формализма при съставянето на обвинителния акт, ще ви отговорят колко тежка и мудна е тази процедура. Следва да помислите в този смисъл за създаване и на правни инструменти за защита на пострадалите, като предвидите преди второ четене и намаляване на формализма при писането на обвинителни актове“, коментира Хамид.

А гласуването показа, че Радомир Чолаков се оказа прав за пистолета в главата, след като с 10 гласа „за“ (на протестните партии и БСП), 2 „против“ (от ДПС) и 5 „въздържали се“ (от ГЕРБ) законопроектите за изменения на НПК и ЗСВ на ДБ за закриване на специализираните съдилища и прокуратури бе приет.

Идеите на Хаджигенов и съпартийците му за политизиране на магистратите и блокиране на разследванията на прокуратурата обаче не минаха. Със 7 гласа „против“ и 9 „въздържали се“ Правната комисия не прие промените в ЗСВ на "мутрите", като „за“ гласува само Хаджигенов. Само двама пък бяха "за" връщането на Глава 26 от НПК.