С калпави машини отново предстои да гласуваме на парламентарните избори. Това става ясно от подготвяната от ЦИК обществена поръчка за устройствата.

Очаква се в началото на октомври да бъде обявен търга. Машините, които ще се купят, няма да намалят нито броя на недействителните бюлетини, нито сгрешените протоколи ще станат по-малко, съобщава "Труд".

Причината е, че секционните комисиите ще работят с три протокола - един от хартиените бюлетини, един от устройствата и един окончателен, в който ще събират резултатите. Освен това ЦИК вече е извън сроковете за поръчката и сертифицирането на устройствата.

Фирмите, които могат да изработят и доставят машини са категорични, че са им необходими поне 6 месеца. Сертифициращите звена пък настояват за 4 месеца след доставката, за да гарантират сигурността на устройствата.

При евроизборите част от взетите под наем 3000 машините не проработиха по различни причини. Членове на секционни комисии пък загубиха част от флашките с данни от устройствата, пропуснаха да обработят и резултатите от електронните протоколи, чиято дължина надхвърля 3 метра.

Членове на ЦИК коментираха, че могат да обявят поръчка за един единствен тип машини, тъй като законодателят е записал в Изборния кодекс с какъв тип машини трябва да се гласува (какво пише в кодекса, виж вдясно). Най-вероятно лобизъм е бил в основата на записаните текстове в кодекса.

Ако авторите на закона не бяха стигнали до детайли, то би могло да се поръчат друг тип машини, които не допускат наличие на недействителни бюлетини. Става въпрос за устройства, които се ползват на изборите във Великобритания и няколко щата в САЩ. Те работят на принципа на скенерите на фишове в тотото.

След гласуване, всяка бюлетина се вкарва в устройството, което я връща, ако има допълнителни знаци или други атрибути по нея, които я правят недействителна. Накрая машината пуска и електронен протокол, в който няма как да съществуват грешки.

След като депутатите не промениха текстовете за машинното гласуване, сега ще бъдат хвърлени около 50 млн. евро за осигуряването на устройства за 12 500 секции (толкова са местата за гласуване с над 300 избиратели, за които трябва да се осигурят машини).

„Това е прахосничество”, коментира Димитър Димитров от ЦИК.

„В офертата на една от фирмите е посочена цена от 3 200 евро за устройство”, обясни шефът на „Информационно обслужване” проф. Михаил Константинов. В тази цена влизат и по 600 лв. на машина за поддръжка. Отделно фирмата доставчик ще трябва да осигури и 1500-2000 оператори за устройствата.

Чл. 268. (1) При машинно гласуване избирателят, след като бъде допуснат до гласуване, получава достъп до устройството за гласуване.

(2) Избирателят гласува с магнитна карта, като устройството показва бюлетина, идентична с хартиената бюлетина. Избирателят може да не гласува за нито една партия, коалиция или инициативен комитет.

(3) Избирателят отбелязва по еднозначен начин своя вот за кандидатска листа и ако желае, изразява своето предпочитание (преференция) за кандидат от избраната от него кандидатска листа на партия или коалиция. Избирателят може еднократно да промени избора си преди потвърждаването му.

(4) Гласът на избирателя, след потвърждаване на избора, се записва и съхранява в електронна избирателна кутия, която не позволява разкриване на самоличността на избирателя и начина на гласуване. Избирателят получава съобщение за приключване на гласуването, отпечатва се контролна разписка с отразения вот, която се пуска в специална кутия за машинното гласуване.

(5) След пускане на разписката в кутията избирателят връща магнитната карта, полага подпис в избирателния списък, получава обратно документите си и напуска помещението. В графа „Забележки” на избирателния списък се записва, че избирателят е гласувал машинно.

(6) След приключване на гласуването информацията за направения избор става недостъпна за следващия избирател, като се заличава и начинът на гласуване.

От ЦИК все още се въздържат по действия за изборните машини, тъй като изчакват в Народното събрание да бъде внесено ветото на президента Румен Радев. Той обяви, че ще наложи вето върху промените в Изборния закон, тъй като според него с поправките се прави опит да се запази възможността изборите да бъдат манипулирани.

„Има и икономически измерения, защото решението на народните представители означава, че се обезсмисля финансирането на машините за гласуване”, каза миналата седмица държавния глава.

Румен Радев бе категоричен, че мнозинството в парламента се опитва да доразпределят порциите във властта и да влияят на изборите като ги манипулират. Все още мотивите за президентското вето не са внесени в Народното събрание.

След провала на първата процедура за избор на нов председател на ЦИК, поради липса на кандидати, парламентът започна нова.

Преди месец бившият председател на комисията Стефка Стоева, която бе издигната от ГЕРБ, подаде оставка. Причина да си тръгне Стоева се оказа машинното гласуване и опита на народните представители да прехвърлят всички отговорности по него на ЦИК.

Стоева настояваше правителството, а не ЦИК да осигурява машините за вота. Преди тя да напусне в избирателната комисия бяха препратени оферти за устройства за гласуване. А от ЦИК дори не знаеха, че някой от изпълнителната власт е събирал подобни оферти.

Според новата процедура за избор на председател на комисията, която бе одобрена в пленарната зала вчера, депутатите имат на разположение 7 дни, за да номинират кандидати за поста.

Изслушването им в комисия и гласуването на кандидатурите в пленарна зала може да стане най-рано на 8 октомври.