Софийско надцакване и брюкселски приоритети
Приоритети, различни от българските
Съобщението на Барозу, първо, може да се преведе във вече популярния метафоричен ключ „родител-дете” по следния начин: България е „пълнолетен” член на ЕС и трябва да умее да се оправя сама. Тоест, според Еврокомисията в страната е настъпила дългоочакваната нормалност и София просто е длъжна автономно и със собствени ресурси да се справя с проблемите си, а не да прехвърля отговорността за тяхното нерешаване върху Брюксел.
Защото след приемането на страната в ЕС проблемите изобщо не са изчезнали (каквато наивна надежда витаеше из атмосферата), тъкмо напротив, но и това е част от нормалността. Така че Комисията вече с лека досада (а и с досадна монотонност) повтаря изискванията си по темата „корупция и организирана престъпност”. Но не е готова да инвестира повече време и усилия по въпроса в България, защото те са й необходими другаде и за друго.
Това „друго” се крие в календара на ЕС и присъства като невидим втори план в писмото на Барозу. Става дума за поредица от дати и събития през идните месеци, които са решаващи за 27-те. Най-напред – евроизборите през юни, от които ще зависи съставът на бъдещия парламент, а (непряко) и съставът на бъдещата Комисия, плюс нейният председател. Сегашният председател се казва Барозу и в момента сериозно се вълнува от въпроса дали наесен и следващият председател ще се казва така.
Тоест, има си приоритети, различни от българските. Сред тях, естествено, на предно място са световната икономическа криза и опитите на европейците да наложат своите възгледи за реформа на международната финансова система. Сред тях са още Лисабонският договор, който – по парадоксален начин – тъкмо заради кризата отново излиза на дневен ред и като нищо ще бъде в сила още тази година. Особено след като гордите до вчера ирландци бяха ударени особено тежко от финансовото цунами и изведнъж си дадоха сметка, че членството в ЕС и все по-тясната евроинтеграция всъщност са уникален шанс специално за по-малките и икономически по-слаби държави.
Еврокомисията пази силите си
И накрая (понеже стана дума за по-малки и по-слаби държави): когато хладно отказва на България топлата си родителска прегръдка, Еврокомисията гледа напред и към поредното евроразширяване, за което ще са й нужни тъкмо енергията, усилията и търпението, от които в момента лишава София. На пръв поглед изглежда, че засега дори сигурното приемане на Хърватия се отлага за неопределено бъдеще, пък Западните Балкани и Турция ще трябва тъй или инак да чакат и след това.
Но „умората от разширяването” постепенно се разсейва, още повече, че Евросъюзът (отново покрай кризата) логично привиква с една мисъл: само заедно европейците са в състояние да отговорят на глобалните предизвикателства. А тази „заедност” няма как още дълго да заобикаля изброените балкански страни. Да не говорим, че уж проваленото задълбочаване скоро ще е факт с Лисабонския договор, а след него закономерно идва ред на поредното разширяване.
Ето такива факти, очаквания и прогнози оформят фона на посланието, което Барозу изпрати до София. И ако българите искрено смятат, че страната им е пристигнала в Европа – нека ги имат предвид, пък макар и редом с дребните политически игри в София и опитите за надцакване с европейската карта. Което, впрочем, също е част от европейската нормалност. /БЛИЦ
Последвайте ни
0 Коментара: