Експертът Юлий Павлов смята, че напролет ГЕРБ и БСП ще вкарат по 80 депутати в Народното събрание. Вижте какво още каза той в интервю пред "Стандарт" за грешките на Плевнелиев, неосъществения мандат, може ли Борисов да спаси положението и и атентата в Берлин:
- Г-н Павлов, президентът Росен Плевнелиев отказа да назначи служебен кабинет. Според ГЕРБ и ДПС това е високо отговорна политическа позиция. Чуха се обаче мнения, че актът не е съвсем конституционен.
- Може би ходът на президента Плевнелиев да има известни основания от гледна точка на политическия прагматизъм, но аз също имам съмнения, дали това е конституционно. Но все пак нека конституционалистите се произнесат. Аз лично мисля, че в този случай последната алинея на чл.99 категорично задължава действащият президент да назначи служебен кабинет.

И логиката на това задължение се корени във факта, че когато едно правителство подаде оставка или пък бъде свалено чрез вот на недоверие, и не е съставено ново, то идеята на авторите на конституцията е била страната да не се управлява от правителство, което вече е загубило доверие. Държавата трябва да се управлява от служебно правителство, назначено от фигурата, която олицетворява единството на нацията, а именно – президентът. Затова ми се струва че наистина задължение на Плевнелиев беше да назначи служебен кабинет. Може да е за 30, дори за 20 дни, но конституцията го изисква. Какъвто и да е политическият ефект от едно решение, ако то е неконституционно, аз не мога да го одобря.

- А защо се стигна до тази ситуация. Изглеждаше, че сякаш ГЕРБ с подкрепата на реформатори и патриоти ще изкара спокойно своя мандат.
- На мен от самото начало не ми изглеждаше така и твърдо и упорито защитавах тази своя теза. Различията между ГЕРБ, РБ и ПФ тяха бяха толкова непредолими, че бях сигурен, че няма да изкарат целия мандат. Втората причина беше, че ГЕРБ и Реформаторите от една година нямат мнозинство. Защото националистите ту ги подкрепят, ту не ги подкрепят. Още преди приемането на бюджета ПФ заявиха, че няма да го подкрепят, ако не се приеме тяхното искане за 300 лева минимална пенсия. Правителствената подкрепа, особено след оттеглянето на АБВ, се беше свила до 98 души - 84 от ГЕРБ и 14 от Реформаторския блок. Спомнете си, че половината патриоти гласуваха против Екатерина Захариева, всичките срещу Меглена Кунева.

Този парламент, особено последните 6 месеца, беше една агония. Затова президентът вместо да се тупа в гърдите колко усилия бил положил да се състави правителство, би трябвало да се срамува от това. Той влезе в едно лошо театро, което се опитваше да удължи живота на един парламент с рекордно ниски нива на одобрение – под 10% и близо 80% неодобрение. Когато 80 на сто от хората искат този парламент да си ходи, президентът се гордее с това че се опитал да продължи живота му. Аз не виждам никакъв повод за гордост в това решение.

- А Борисов можеше ли по някакъв начин да спаси положението?
- Спасяването на положението за мене настъпи едва днес. Отиваме там, където сочеше логиката –предсрочни парламентарни избори. Борисов можеше да провали спасението, ако беше дал подкрепа на някой от президентските мандати на някакво измислено правителство. Каква щеше да бъде логиката Реформаторският блок да състави правителство? Като политическа сила вече е ясно кои влизат в него – без ДСБ. Но като парламентарна група те са разделени. А мандат за възлагане на правителство се възлага на парламентарна група, а не на политическа сила.

Този мандат беше възложен в нарушение на конституцията, при връчването му нямаше нито един председател на партия, и по -важното – нямаше решение на групата да бъде получен мандат. Напротив, те бяха гласували да го върнат. Отидоха някакви неупълномощени от никого хора и го получиха този мандат. И естествено се провалиха.

- Смятате ли, че ако Борисов не беше обвързал оставката си със загубата на Цецка Цачева на президентските избори, щеше пак да се стигне до тази ситуация?
- Не е сигурно, но беше доста вероятно, тъй като патриотите категорично заявиха, че няма да подкрепят бюджета. Бюджетът все пак мина, защото Борисов подаде оставка. Ако не беше я подал, можеше да не мине. И тогава щеше да бъде принуден да подаде оставка по тази причина. Но разбира се в политиката няма „ако". Реалността е тази. Да, наистина, Борисов неправомерно обвърза бъдещето на правителството с изхода на едни избори, които не бяха пряко свързани с това. Но той го обвърза и вече имаше морален дълг.

- Кървавият атентат в Берлин и убийството на руския посланик в Анкара ще променят ли по някакъв начин позициите на партиите преди извънредните избори?
- Не вярвам. Те всичките имат общо взето консенсус по отношение на този аспект на външната ни политика – отношението към тероризма. И слава богу. Те нямат консенсус по това къде да се позиционираме по оста Москва- Вашингтон или Брюксел-Москва. Но по отношение на тероризма имаме единна национална позиция. И това е добре.

- Имах предвид дали някоя от партиите ще се опита ли да използва страха от терора за свои политически цели.
- Очаквам да го използват, но според мене няма да има особен успех. Ако се опитат, ще се бият с вятърни мелници.

- Ще успее ли този парламент да приеме промените в изборния кодекс за мажоритарния вот?
- Не, няма да могат приемат мажоритарен вот. И ще кажа за пореден път - и слава богу.
Това беше един от най-глупавите аргументи – да се опитва да се удължи животът на парламента, заради това че трябвало да се промени избирателната система. Най-нормалната практика във всички демокрации по света е, че сериозни промени в изборните закони не се правят преди изборите. А пък драстични промени като смяна на избирателната система не се правят за предстоящи избори, а се правят за по-следващите.

В случая, ако има промяна на изборната система – дали ще е мажоритарна, дали ще е смесена, тя трябва да се направи за изборите за 45-о Народно събрание, а не за 44-о в края на март. Особено смешни бяха реформаторите, които са против промяната на изборната система и против въвеждането на мажоритарния вот, но изтъкваха като аргумент да се удължи живота на парламента, това че той трябвало да приеме мажоритарната система. Това беше особено пикантно в нашия парламентарен живот. Оказва че и те след напускането на ДСБ не са се отървали от шизофренията. Очевидно тя е била заразна.

- При положение че няма да има време и желание за промяна на избирателната система и извънредните избори се проведат по сегашната, как виждате разположението на силите в бъдещия парламент?
- Ако приемем че Слави Трифонов не реши в последния момент да участва със собствена партия или с ракета носител, промяната, която и в момента се забелязва е, че БСП вече почти е достигнала ГЕРБ. Като се има предвид и инерцията от президентските избори, резултатът става трудно предсказуем. Всичко зависи от кампанията. Но това ще бъдат двете водещи политически сили с грубо казано по около 80 депутати.

ДПС и националистите ще си разпределят по около 30 депутати. Засега изглежда доста вероятно Марешки да влезе в парламента, като едва ли обаче ще повтори резултата си от президентските избори. Но ако вземе 200-250 000 гласа може да има ключово присъствие в следващия парламент, тъй като той може да се окаже в ролята на балансьор.

Не изключвам още някой да влезе – Реформаторският блок към момента е на ръба, при него е особено важно каква ще бъде кампанията. Те обаче направиха един от най-сериозните фал-стартове с напъните си да съставят правителство и това по-скоро ги бута под бариерата. Ще трябва да положат доста усилия да изпълзят над нея. ДСБ, партията на Христо Иванов, партията на Татяна Дончева и АБВ към момента нямат никакви шансове да влязат в парламента. "Атака" самостоятелно също няма шанс.

Интервю: Стандарт