Австрийска партия на свободата (АПС), определяна като крайнодясна, за първи път спечели парламентарните избори в Австрия. Това стана след кампания, в която силно застъпи темата за имиграцията, която предизвиква безпокойство в страната.

Сега АПС трябва да провери дали може да състави коалиция. Най-вероятният партньор е консервативната Австрийска народна партия (АНП), която е втора по резултат и също иска налагане на строги имиграционни мерки. В противен случай може да се оформи по-центристка коалиция, ръководена от АНП.

Какво показват резултатите от изборите

Според т.нар. "окончателни предварителни резултати" от парламентарните избори в Австрия се потвърждава категоричната победа на АПС, завоювала 28,8% в изборите за Национален съвет. АПС постига това за първи път от 1945 г. насам.

АНП се нарежда на второ място с 26,3%, а Австрийската социалдемократическа партия (АСДП) отбелязва рекордно слаб резултат от 21,1 на сто. НЕОС печели 9,2%, което е най-добрият º резултат на национални избори, докато "Зелените" губят около пет процентни пункта и събират 8,3 процента. Малките партии не успяват да прескочат четирипроцентната бариера.

Изчисленията показват, че АПС ще разполага с 56 депутатски кресла, АНП - с 52, АСДП - с 41, НЕОС - с 18 и "Зелени - Зелена алтернатива" - с 16 места в националния парламент, който се състои от 183 депутати.

Избирателната активност се е увеличила в сравнение с вота през 2019 година. Според прогнозите, до урните са отишли 78,5% от имащите право на глас. През 2019 година избирателната активност беше 75,59 на сто.

След емоциите

След като отминаха емоционалните реакции предстои трудната задача на преговарящите екипи да установят евентуалните допирни точки и да преценят възможностите за съставяне на коалиционно правителство. Всеобщото мнение в страната е, че това ще е много сложен процес, който може да продължи и след Коледа.

В задълбочен анализ по държавната телевизия Петер Филцмайер, един от известните политолози в страната, коментира, че макар второто място на управляващата АНП с 26,3% от гласовете (12 процентни пункта спад) да е разочароващо, в предстоящата коалиционна игра канцлерът Карл Нехамер е в много по-изгодна позиция от партията победителка. АНП е част от всички реалистични коалиционни варианти и следователно има дори "потенциал да изнудва" в преговорите, заяви Филцмайер.

В коалиционните преговори този път има три реалистични възможности, продължава политологът - коалиция между АНП и АПС, при която АНП отхвърля всякакво сътрудничество с Кикъл; изключително несигурната коалиция между АНП  и АСДП, тъй като 50-те процента са надхвърлени с половин мандат - (92 депутати при 183-членен парламент); и тристранен вариант с участието на НЕОС или Зелените.

Следователно АНП е в удобна позиция - тя може да преговаря и в двете посоки, посочва Филцмайер. Въпреки, че партията трябва да преглътне горчиви хапчета при всички изброени възможности, "тя е единствената партия с алтернативен вариант".

Очаква се от страна на АПС да дойдат "изкусителни предложения" за АНП, която "сега трябва да осъзнае какво иска". Това се отнася до отказа на Нехамер да сътрудничи с Кикъл, което вероятно ще се превърне в централен въпрос в преговорите. АНП "е съгласна с АПС в 80% от случаите, например в областта на икономическата политика или политиката на сигурност". Въпреки това партията под ръководството на Нехамер има "проблема, че не иска да работи с точно един човек" - а именно с Херберт Кикъл.

Филцмайер вижда две възможности за АНП в този момент: "Или Нехамер да представи силно и бързо друго правителство, за което федералният президент Александър ван дер Белен ще бъде благодарен. Или другите функционери в АНП да реализират вариант с АПС на Кикъл, и тогава да се мисли как да се преодолее препятствието на федералния президент."

Каква позиция ще заеме Ван дер Белен спрямо евентуалното участие на Кикъл в правителството е един от трудните отворени въпроси в тези коалиционни преговори.

Филцмайер смята, че вариантът за коалиция между АНП, АСДП и НЕОС в момента е най-вероятният, тъй като сега Нехамер e ключовият играч в АНП. Ако обаче Нехамер не успее да състави правителство, това може да се промени. Трудни преговори се предвиждат и между АСДП и АНП: освен различията в съдържанието, двете партии нямат общи "положителни послания".

Простото желание да се попречи на АПС "не се получи на изборите, което емпирично беше доказано". Коалиция между АНП и АСДП би означавала също така АПС да е в опозиция, която ще започне "петгодишна постоянна предизборна кампания" - неприятна перспектива за едно правителство.

Как Европа "прочете" Австрия?

Крайнодясната партия спечели най-много гласове на изборите за първи път след нацистката епоха, като се възползва от вълната на общественото възмущение по отношение на миграцията и разходите за живот, отбелязва британският в. "Гардиън". Прокремълската и антиислямска АПС спечели, констатира изданието.

Възползвайки се от надигането на десницата в много части на Европа и вземайки за пример унгарския премиер Виктор Орбан, АПС се възползва от страховете, свързани с миграцията и престъпността, които се засилиха след отмяната през август на три концерта на Тейлър Суифт във Виена заради предполагаем ислямистки терористичен заговор, акцентира "Гардиън".

Според изданието нарастващата инфлация, слабият икономически растеж и продължаващото недоволство от строгите правителствени мерки по време на пандемията от Covid са дали огромен тласък на подкрепата за АПС.

Нехамер нарече резултата "болезнен", а неговата министърка на отбраната Клаудия Танер призна, че провалът е "зов за събуждане" за управляващите партии.

По време на предизборната кампания Нехамер активно се опитваше да заимства твърдата позиция на АПС по отношение на имиграцията, която крайнодясната партия се надява да приложи на ниво Европейски съюз, използвайки голямото влияние на Австрия в Брюксел, дължащо се на нейното географско положение и силни съюзи, посочва "Гардиън".

"Австрийската крайна десница си осигури историческа изборна победа", извежда в заглавие друго британско издание - "Файненшъл таймс", като допълва, че пробивът на АПС е поредният от серията пробиви на европейската крайна десница - най-вече във Франция и Нидерландия.

Херберт Кикъл симпатизира на Русия и остро критикува подкрепата на ЕС за Украйна, като обвинява позицията на блока за кризата с издръжката на живота в Европа.

Силното представяне на АПС може парадоксално да намали шансовете º за влизане във властта, тъй като АНП може да не желае да приеме ролята на младши партньор в една евентуална коалиция.

Вместо това АНП може да се опита да сформира голяма коалиция със социалдемократите и либералната партия НЕОС, но това може да се окаже трудно поради огромните различия в политиките, отбелязва "Файненшъл таймс". 

Кикъл беше министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на АНП под ръководството на канцлера Себастиан Курц между 2017 и 2019 г. Този алианс се разпадна, след като ръководството на АПС беше заснето в луксозна вила в Ибиса да търси политическа подкрепа от Русия.

Въпреки че Кикъл не беше замесен в скандала, той беше принуден да напусне правителството и дълбокото недоверие между него и ръководството на АНП се запази. Мнозина в АНП изпитват неудобство от курса, който Кикъл пое АПС, откакто стана неин лидер през 2021 година.

По време на кампанията си Кикъл показа, че е готов да наруши табутата върху нацисткото минало на страната. През лятото той неведнъж се самоопредели като "народен канцлер" - определение с дълга политическа история, но най-често свързвано с Адолф Хитлер. 

"Херберт Кикъл извоюва най-голямата победа за австрийската крайна десница от 1945 г. насам", пише в заглавие френският в. "Монд". Той обаче призна, че победата му може да остане пирова заради опонентите, "които се държат така, сякаш изборите не са се състояли", като продължават да отказват да сформират коалиция с него.

Победата на изборите разкрива радикализацията на част от австрийския електорат на фона на рекордна инфлация, висока имиграция и нарастващ скептицизъм по отношение на хода на войната в Украйна, отбелязва френското издание.

Откакто пое лидерския пост в партията през 2021 г., Кикъл доведе АПС до възприемането на дълбоко конспиративен, антиваксърски, климатоскептичен и основан на идентичността дискурс. "Ковидът изигра голяма роля, АПС беше единствената партия, която се противопоставяше на локдауните и задължителното ваксиниране", заявява за "Монд" Хаймо Лепушиц, дългогодишен пиар специалист на партията.

Последиците за България

Заплетената следизборна ситуация в Австрия не вещае нищо положително за отмяна на ветото срещу отварянето на шенгенските сухопътни граници за България и Румъния, коментират наблюдатели.

На предстоящото изслушване в Европейския парламент на предложения за еврокомисар по миграцията Магнус Брунер (в момента финансов министър на Австрия) една от основните теми ще бъде разширяването на Шенген. "Но решението за отпадане на ветото трябва да вземе Виена", подчертава Паул Шмид - директор на Австрийския институт за европейски политики.

"Сегашното правителство ще продължи да работи като служебно - без да взима политически решения - ще отлага решението за Шенген, а ново правителство във Виена ще има най-рано по Коледа или дори през януари", скептично се изказва Шмид.

Актуалното състояние за пътя към пълноправното членство на България и Румъния в Шенген ще бъде представено от унгарското председателство на Съвет "Правосъдие и вътрешни работи" в Люксембург на 10 октомври. В края на миналата година Съветът реши да вдигне морските и въздушните граници за двете страни. На този етап на пълноправното ни членство в Шенген се противопоставя само Австрия

Впрочем австрийското вето върху отварянето на сухопътните граници на Шенген за България и Румъния почти отсъстваше от предизборната кампания. И няма нищо чудно в това, нито има някаква конспирация. Политическа Австрия просто не се интересува от изключително изнервените граждани на две държави-членки на Евросъюза, които са може би най-маловажните в него...