Бившият председател на Народното събрание, бивш депутат от СДС и бивш дипломат Александър Йорданов твърди, че бил потресен, когато прочел биографични факти за застреляния бизнесмен Петър Христов. Той освен това развива своя конспиративна теория за мисията на Христов в Афганистан, руските му връзки и дали те не са причина за смъртта на бизнесмена, които създава там. Вижте текста във Фейсбук без редакторска намеса:

СПОКОЙНО! ОТГОВОРЪТ НЯМА ДА УЗНАЕМ

Бог да прости новопредставилият се бизнесмен Петър Христов. Жестоко убийство, отвратителна история. Чета сега коментари на журналисти, на хора които са го познавали. И с потрес научих, че този великотърновски бизнесмен през 1987 г., едва завършил сержантското училище в Горна Оряховица, получава специално, явно от висока инстанция, разрешение да се включи в съветската 40-та армия в Афганистан. Там, пише на 1 март 2010 г. журналистът Петър Ангелов, бъдещият „бизнесмен” „завързва големи приятелства”.

В Афганистан сержант Христов изкарва година и половина, дори е раняван, но както сам е признавал, не желае да коментира тази част от живота си. Защо? Нелогично! Връща се жив и здрав, докато съветската армия губи близо 15 000 убити и над 50 000 остават инвалиди за цял живот. Една абсолютно безумна съветска авантюра, която ускори разпадането на СССР, авантюра като тая на Русия днес в Сирия.

Връща се сержант Христов от Афганистан, учи известно време във военното училище във В.Търново, но вместо да продължи с военната професия, създава охранителна фирма. Историята на т.нар. „охранителни фирми” е добре известна. Основната им дейност в ония години бе рекета, притискането на всеки който започва частен бизнес. Тези охранителни фирми практически спряха възможността хора извън средите на ДС и комунистическата номенклатура, да започнат частен бизнес. България стана рекордьор по охранители на глава от населението, а несигурността растеше с всеки изминал ден и година.

Охранителната фирма на Христов овладява „охраната” на Горна Оряховица. Близо 200 обекта – заведения, магазини, складове, дискотеки. Сега горнооряховчани си спомнят неговият огромен джип ескортиран от няколко мерцедеса. Това е да си „сержант” от съветската 40-та армия изпратен от комунистическа България в Афганистан по времето, когато българите и до Петрич не можеха да отидат без милиционерските фуражки да ги погледнат накриво.

През 1994 г. охранителната фирма на Христов „Дито” застава на входа и на изхода на култовото соцпредприятие „Захарни заводи” в Горна Оряховица. Появява се фирмата „Дито шугър”. Следва приватизация на „Лактима” и инвестиране на милиони долари в нея. Така е. У нас има специални хора, които като щракнат с пръсти и веднага получават милионни кредити. Христов създава десетки – близо 100, фирми. В повечето от бизнеспроектите му участват руснаци.

Мечтите се сбъдват. Горнооряховският сержант, доброволецът от съветската армия, става бизнесмен. На 5 октомври 2009 г. той заявява в интервю: „на този етап аз не се виждам като кмет на Велико Търново, но ако това се наложи и хората го поискат, бих го направил”. Днес приятелите му говорят за него като за добър човек, честен бизнесмен, милосърден и благодетелен. Вярвам че е бил такъв. Но ако не е изпълнил някое „забравено” задължение към руски фронтови или бизнес другари? Отговорът няма да узнаем. Но не защото не се знае, а защото е неудобен. Особено за държава председател на Съвета на ЕС. А на снимката отдолу виждате съветски другари на Христов в Афганистан.


 


Бившият председател на Народното събрание и бивш депутат от СДС Александър Йорданов



ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!