Само един свидетел е разпитан във Велико Търново за убийството на Петър Христов в столицата. Георги Каббе е дал показания седмица след като станал очевидец на екзекуцията заедно със сина си, защото трябвало да замине за Австрия и после се върнал специално да даде показания.
Разкритията си бившият преподавател във ВТУ направи пред БНР. Сега той отново е в Инсбрук, където живее от години.

Георги Каббе и Петър Христов се познавали от около две години. Бившият преподавател във ВТУ, който от 15 г. живее в Австрия и работи за полицията и съда като преводач, ходил на срещи първо във Велико Търново. На 8 януари 2018 г. Каббе и Христов имали уговорена среща в офиса му в София. Доцентът искал да предложи проекти в Австрия, които да се инвестират от компаниите на Христов.

Още в средата на декември м. г. Каббе бил приет в офиса на ул. „Магистрална“ в старата столица. Тогава двамата се уговорили за среща в София на ул. „Ралевица“ 98 в кв. „Манастирски ливади“ за 10 часа сутринта на 8 януари. Бил посрещнат от асистента Борислав Досев.

„Аз бях пет минути по-рано в уговореното време на мястото и се качвах със сина ми по стълбите към офиса. Това е точно на бул. „България“ в столицата. Трябваше конкретно да говорим за моя проект за построяване на 22-те къщички в Малки чифлик върху моя земя. Петър Христов ми бе казал преди, че проявява интерес към това строителство, след като се смени предназначението на земята. Говореше дори, че може да купи всичко от мен и да вдигне това сателитно селище“, казва пред БНР доц. Каббе.

Докато гостът и сина му чакали на площадката пред офиса вътре в сградата, телефонът на Досев прозвънил и той обяснил, че шефът идва. После слязъл да посрещне Христов. Според Каббе часът бил точно 10, а около три минути от джипа не излязъл никой. После Христов излязъл от колата и поел нагоре по стълбите към офиса си.

„На предпоследното стъпало той изведнъж се спря, а аз и синът ми чухме гърмежи като от новогодишни бомбички. Докато осъзная какво става, Петър падна с лице надолу по стълбите на циментовата площадка. За мен изстрелите бяха от другата страна на улицата. Синът ми бе по посока на изстрелите и това бе единственото, което аз мислех тогава. Само колоната, зад която ние чакахме, вероятно е попречила да има стрелба и по нас и заради нея не съм имал пряка видимост и чуваемост“, споделя Каббе.

После били няколкото минути на вцепенение, през които никой не реагирал и не правел нищо. Петър Христов бил паднал на земята. Кой пръв се е притекъл на помощ, Георги Каббе обаче не успял да види, защото със сина си влезли вътре в офиса и едва тогава момчето се разплакало. Вътре един служител казал на една от секретарките: „Викайте линейка!“. Секретарката обаче промълвила: „Той не диша!“.

След като минали първите минути на шок и ужас, Каббе решил да отиде и да уведоми Цветан Цветанов на какво е станал свидетел и че Петър Христов е бил застрелян. „Отидохме в блока, който е до мола отсреща на бул. „България“, там на 17-ия етаж е офисът на ГЕРБ, където съм ходил и преди и познавам бившия вътрешен министър. Не ме пуснаха обаче, охраната влезе да пита секретарката, тя каза, че е заета и така не успях да се видя с никого. После видях, че дойде полиция отсреща в сградата, където стана покушението. Тогава не дадох показания веднага, защото имах самолетен билет за Австрия и още доста работа в София. После дадох показания във В. Търново, но всъщност аз не можах да преценя откъде идват изстрелите и едва ли съм кой знае колко полезен свидетел“, споделя още доц. Каббе.

Според Каббе убийството на Петър Христов е отмъщение. Той си спомня още, че по време на срещата му във В. Търново през декември м.г. казал: „Петре, ти си все на предна позиция, няма ли да се спреш? Ела в Австрия, че това е цивилизована страна. Той обаче ми каза, че има още много идеи в България и като наближи пенсия, може и да помисли да си тръгне от държавата“.

До момента няма заподозрян за показния разстрел на 8 януари срещу търновския бизнесмен. МВР продължава да работи по различни версии. Ясно е само, че е застрелян с 8 куршума с картечен пистолет „Скорпио“ със заглушител, произвеждан в Чехия за армейски нужди и излязъл от употреба. Оръжието не е намерено. В публичното пространство продължават да се разказват истории от различни хора. Нито един от близките на 49-годишния убит обаче засега не е проговорил.

Източник: в. "Борба"