Туристите вече не са това, което бяха. В дигиталния свят днешните приключенци търсят разнообразие, лично преживяване и свобода сами да избират маршрутите си.
Затова кметовете на София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Петрич и Сандански запретнаха ръкави да предложат нови маршрути за любопитните нашенци и чужденци, пише &quot;Стандарт&quot;. Столичната община вече направи популярен православния маршрут Софийската Света гора, който свързва два от обектите на световното културно наследство - Боянската църква и Рилския манастир с дузина манастири и параклиси около столицата. Това трасе е достъпно за софиянци с велосипеди и пешеходно. Предстои обаче създаването на още по-мащабен поклоннически път. <br /> <br /> Идеята е той да свързва Софийската Света гора с Атон, като се минава през манастири в района на Халкидики и Влатан. За много вярващи ще бъде интересно да усетят как истинската Света гора, изградена между XIV и XVII в., е пренесена по нашите земи. Защото по онова време много българи, връщайки се от поклонение в Атон, изграждат по подобие пръстена от манастири около София, включително и Рилската света обител.<br /> <br /> Като допълнителна атракция към религиозния туризъм ще е пътят на християнската книжнина - още един нов маршрут, който се обмисля. Възникнали и развили се пак през XIV-XVII век тук са Самоковската зографска и литературна школа, както и Софийската, Банската и Кюстендилската книжовни школи. Идеята е не само туристите да видят музейни експонати, но и да се опитат да пишеш върху пергаменти на старобългарски език, да научат как се изписва името им. За тези, които имат афинитет към православното пеене, също ще бъдат организирани интересни преживявания.<br /> <br /> Голям потенциал се залага и на маршрута на религиозните чудеса. Вярващи, пък и не само, с интерес биха посетили пещерата на Иван Рилски до Рилския манастир, където светецът прекарва 7 години в пост и молитви. Казват, че който мине през дупката в края на пещерата, е безгрешен. Молитвите в манастира &quot;Свети Мина&quot; пък са известни с лечебна сила при безплодие. В маршрута задължително ще бъде включена и софийската Руска църква, където над саркофага на Серафим се пишат желания за изцеряване. Сред чудесата е и аязмото в местността Светата вода до с. Раждавица. Този извор, благословен от свети Иван Рилски, се смята, че лекува слепота. Болести и епидемии цери и чудотворната икона &quot;Богородица Осеновица&quot; в Рилския манастир.<br /> <br /> Тепърва започва популяризирането на всички тези места като по-цялостна картина за тези земи, казва Севдалина Войнова от Асоциация за развитие на София. Те ще имат и дигитален вариант.<br /> <br /> Голямата сила на региона са много добре запазените и реставрирани останки от римската епоха. Идеята е този, който е дошъл в София, за да види Сердика, да посети и останките от други римски градове в региона - Никополис ад Нестум до с. Гърмен, Пауталия в Кюстендил, Траянови врата до Ихтиман, елинистичния град в Петрич. За целта се обмисля с организиран транспорт и общ билет да се правят турове из древните римски градове, които да бъдат представени различно един от друг с атракционни възстановки на епохата. Същото важи и за средновековните градове по тези земи - Самуиловата крепост в Петричко, Боянската църква, Рилския манастир, Хрельовата кула и манастирите от Софийската Света гора.<br /> <br /> Идеята е всички общини от региона с обща платформа за културен туризъм да подкрепят кандидатурата на София за Културна столица на Европа през 2019 г. Новите маршрути са част от проекта &quot;Чрез ефективно партньорство към устойчиво развитие на София&quot;, финансиран от европрограмата &quot;Административен капацитет&quot;. <br /> <br /> <br /> <br />