Старите имена на българските градове
Хан Крум кръщава столицата Средец
До 1882 Добрич се е казвал Хаджиоглу Пазарджик - на турски търговец със заслуги. През Втората световна война и комунизма негов кръстник е съветският маршал Фьодор Толбухин. През 1990-а си връща името Добрич.
Асеновград някога е Станимака - произлиза от гръцкото Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II. Видин пък е Бонония и Бдин - идва от глагола "бдя".
Днешното име на Бургас произлиза от Бургос - кула на латински. Византийският поет Мануел Фил го споменава и като Пиргос. През XIX век го наричат Ахело Бургас. Старото име на Поморие е Анхиало. По-малко известно е прабългарското Тутхон.
Древното наименование на Несебър е Месамбрия, по-късно е наричан Месемврия. Днешното му е дадено от славяните.
Варна първо е Одесос - на едноименната крепост, разположена на Варненския залив. След разрушаването й градът започва да бъде наричан Варна. Благоевград е Горна Джумая, Скаптопара - на древно тракийско селище, Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая. Джумая е турска дума, означаваща "петък" - пазарен ден.
Смолян в дълбока древност е Аетос - в превод "орел", после е Езерово, Пашмакли, Ахъ Челеби. Днешното име произлиза от племето смоляни, населявало този край.
Русе е Руси, Русико, Руши, Русчук, Русиг... Едно от най-популярните стари имена е Русчук. Така е бил наричан градът по време на османското робство. Пазарджик някога е Татар Пазарджик - от първите постоянни жители на селището татарите, които са търгували там. "Джик" е умалителна наставка, която показва, че пазарът е бил малък.
Старите имена на Дупница са Дъбница, Тобиница, Дупеница, Дупнеца, Дупла - от старобългарски дуб. През 1948 г. градът приема името Станке Димитров, което носи до 1990 г.
Източник: „Стандарт”
Последвайте ни
0 Коментара: