Скуката по време на карантина налази най-вече майките от София, които са принудени да си останат по домовете с децата. 

Без да могат да излизат, те са принудени да измислят всякакви забавления. Някои от тях прописаха и стихове и то дори в по-сложната форма. 

В една от фейсбук групите те изливат цялата си болка в мерена реч.

Ето и някои от произведенията. Целта е първите букви в изреченията да образуват фамилията на семейството:



Малко
Още има
Егати скапаната карантина
Види му се края
Искам на площадката да си играя

---

Слънце грее вече
Идва пролетта навън,
Много щастие в дома ни има
Един на друг се смеем!
Обичта в сърцата ни нараства с всеки ден
Носталгия за разходките навънка
Остана пак за утрешния ден...
Вярваме че скоро идва края на тази агония за нас
И с нетърпение очакваме отново на площадките децата да играят пак!

---

Бързо искам аз
От вкъщи да излезна вече
Роклята да сложа
И червило за разкош
С приятели да седна
От сутринта до вечерта
Вино да се лее
А, дано е скоро 

---

Банална е тая карантина вече
Ама още малко Премиера рече
Никакво търпение не ни остана вече
Кога ще сме навънка човече
Обиколихме всички стаи по 100пъти като търкаля що геврече
Викаме през балкона
Искаме на вънка Вечеее