Животинско опустошение съсипа труда и зимнината на малцината жители на благоевградското село Дренково, където 70 крави, закупени по програма на Държавен фонд „Земеделие” и оставени да си пасат без надзор, тормозят възрастните хора вече шеста година. Още с влизането в селото се усеща натрапчивият мирис на оборска тор, всичко наоколо е опустошено, клоните на дърветата са скършени, а храстите изядени. По това и по разпиляното из цялата главна улица сено става ясно, че кравите са превзели териториите, предназначени за човека. Дори районът около най-святото място в селото - черквата, прилича на обор, външната порта е разкъртена, бялата ограда е повалена на земята, а тревата наоколо - опоскана до корен, пише struma.bg.

Отчаяните жители организираха протест срещу собственика на кравите Ненчо Маринов Велков-Нено от махала Милевци, на 3 километра от Дреново. Обвиняват го в това, че от шест години не се грижи изобщо за животните, които е купил по програма, и ги оставя безпризорни да тъпчат по градините им. Всички жители на селото са възрастни и болни хора над 70 години, които полагат огромни усилия да си засадят градинки, да си правят зимнина и да преживяват през студените месеци.

Баба Цветанка Поповска още няма навършени 70 години и работи като продавачка в селското магазинче. „Ще се наложи да прекараме зимата на хляб и сол, тъй като в магазина се продават само неща от първа необходимост - олио, оцет и хляб, тук дори кренвиршът е лукс. Затова се борим със земята и сами си правим лютеница, доматен сос, кисели краставички, кьопоолу, компоти. Но сега посевите ни са тотално унищожени от безпризорния добитък“, обяснява с горчивина жената. И като потвърждение на думите си посочва в градинката как лежи самотно една-единствена тиквичка, оцеляла след кравешкото опустошение. Тя показва през сълзи изпотъпканите зеленчуци и обяснява, че освен положения труд се е лишавала много, отделяла е пари от ниската си пенсия, за да плаща вода и да купува разсад за градината си. На всичкото отгоре няма да има с какво да храни и козичките си, защото кравите са изяли всичкото сено, което е изсушила напролет и прибрала в плевнята.

Най-възрастният дядо в селото разказва, че въпреки заболяванията, които има, и факта, че е трудноподвижен, той също сади градина, като слиза до нея на четири крака. „Наказвам се като грешен дявол, за да не гладувам през зимата, срам ме е да ви покажа как слизам долу до градината ми и как се връщам, а накрая да видя всичко смачкано само за една нощ“. Той се разплака от безсилие и не можа да продължи, дори не разбираме името му.

Оказва се, че изгладнелите крави са нападнали посевите през нощта, когато хората спели и не могли да ги прогонят. Всички колчета с домати са скършени, краставиците са сдъвкани, чушките са смачкани, а всяка зелка е изядена наполовина. След този метеж няма и следа от старателно подредените редове, царят хаос и разруха.

Баба Цветанка определя поведението на Ненчо Велков като престъпно, защото е взел субсидията от държавата, купил е 69 крави и един бик, а нито ги хранил, нито ги прибирал в заграденото пасище, което има. Той разполагал и с голям обор, но не го ползвал, защото го мързяло да си го почисти. Затова в радиус от 10 метра около фермата му се носила неприятна миризма и кръжали рояци мухи и други насекоми. С действията си Нено провокирал съселяните си да му бъдат „чираци“, да се занимават с животните му и да им чистят. Многократно са разговаряли с него, молейки го да промени нехайното си поведение и да се замисли и за техните нужди и начин на живот, но фермерът само се смеел насреща им с мумите: „Ееееей, нищо не можете да ми направите!“, разказват хората.

Това се оказало самата истина. За шест години те не успели да се разберат с добро със своя съселянин и сами написали три жалби до община Благоевград, в които разказват за уникалния случай на тормоз над тях, и чакат някой да откликне на страданията им.

Най-младият жител на селото, Павел, обяснява, че Ненчо Велков живее в Благоевград и има случаи, в които по цял месец не се качва до Дренково да провери какво се случва с добитъка, защото не искал да се натъкне на тях и бягал от отговорност. Имал собствен свинекомплекс в града, от който изкарвал доста добри пари. Но въпреки стабилното си финансово положение Ненчо не плащал никаква заплата и дори не давал храна на възрастния пазач, когото наел да охранява кравите му. Пазачът обикалял пасището гладен и жаден и не след дълго сам се освободил от работа. Затова сега проблемът станал фрапантен, а кравите неудържими. И през миналите години правили поразии в селото, но пазачът ги събирал и отново ги затварял в пасището, а сега дреновци сами се борят с изгладнелите животни.

Днес пазач е баба Цветанка. Освен че продава в магазинчето на центъра, тя следи зорко за появата на животните, за да се спусне и да ги прогони навреме, преди да са нанесли още щети. Но признава, че се страхува да гони бика, защото е голям и може да я наръга. Павел няколко пъти разговарял с Ненчо, но той не се държал мъжкарски и все променял тактиката - веднъж се държал агресивно, а друг път само мълчал като пън и не говорил нищо. Накрая, след многобройни опити за нормален разговор казал на Павел: „Стига бе, стига бе, какво скачате, кравите не ви правят нищо, само проблеми ми създавате“. И повече не се мернал в селото. Появил се инцидентно малко преди пристигането на нашия екип, за да прибере кравите в обора, заключил всичко и пак избягал в града - ни лук ял, ни лук мирисал.

Според Павел „ситият не вярва на гладния“ и ще се наложи да търсят всевъзможни начини сами да си решат проблема. Павел сигнализирал за случая и кмета на трите села Дреново, Обел и Клисура - Страхил Ваклински, но по думите му вместо разбиране получил упреци, че го занимава с глупости, и му казал сам да си гони нещата, защото той си има и друга, много по-важна работа. Павел се учудил какво може да е по-важно за един кмет от неуредиците в селото, за което отговаря, и дълго време спорили по този въпрос, но безрезултатно. Накрая разбрал, че никой не се интересува от техния проблем, и решил като крайна мярка да подаде сигнал до вестник „Струма“ с надеждата повече хора да разберат за измъчения им живот.

Павел споделя с тъга, че щом настъпи студената зима, кметът Ваклински и бизнесменът Нено ще се приберат на топло по домовете си и ще напълнят масата с изобилна храна, а възрастните жители на Дренково, унизени и с празни стомаси, ще се свиват до печките, увити в одеяло, и ще залъгват глада с хляб и кромид. Той разказва, че децата им работят в чужбина, а някои живеят в Благоевград, но не идват в Дренково да ги виждат, затова са толкова упорити и всичко си произвеждат сами, за да преживяват. Освен това повечето пият силни хапчета - я за кръвно, я за сърце, и лекарите са ги предупредили да консумират силна и разнообразна храна, за да поживеят повече. Но засега нещата продължават да се влошават и Павел през сълзи апелира към община Благоевград, ако има възможност, поне за Коледа да им изпратят някакви помощи, с които да прекарат празниците. Според него е унизително с труд да си произвел всичко, а накрая да търсиш помощи, за да се храниш, но в този случай нуждата измества достойнството и друг избор не му остава...