След тежките загуби от лошата земеделска година, множество стопани обмислят следващата година да не сеят изобщо слънчоглед, а да се насочат към отглеждане на пшеница на същите площи.

Това заяви пред БГНЕС един от големите арендатори в област Враца. Фирмата му обработва над 12 000 декара в град Оряхово, селата Долни Вадин, Горни Вадин, Галово, Селановци, Лесковец, и др.

Поради „мижавия интерес“ към продукцията на фона на масовия внос от Украйна, както и неудовлетворителните изкупни цени, на фона на глобалното затопляне и на сушавите лета през последните години, производителите обмислят редуциране на площите със слънчоглед.

Почти по цялото протежение на полетата, засети със слънчоглед във Врачанско, кореновата система на растенията заради сушата е изключително плитка, тоест – опитват се да си набавят повърхностна влага.

Това означава, че бързо им изсъхват стъблата, и растението загива.

В регионите покрай Дунава – около Оряхово и прилежащите му села, през април излезе топъл вятър, който още повече се отрази негативно по време на цъфтежа на слънчогледа.

От април до края на август в региона бяха отбелязани температури от над 40 градуса, а нощните достигаха до 28, което се отразява много негативно върху развитието на слънчогледа и формирането на маслодайността му.

За да бъде маслеността в необходимите параметри, през тъмната част на денонощието са необходими 22-23 градуса. По данни на други земеделци от Оряховско маслеността е по-ниска от м.г., около 32-33 %.

А преработвателите търсят с 10% по-високи показатели.

След жътвата на слънчогледа са прибрани под 200 кг. на декар, което е много под миналогодишните норми от 300 кг. на декар.

Освен от жегата и сушата, това лято слънчогледът в региона бе поразен и от вредители, като теленият червей и хоботникът унищожават напълно цели полета със слънчоглед. Така производителите се принуждават да презасеят полетата си с ранна царевица, за да не са на загуба.

Към момента няма никакво търсене на слънчоглед, производителите продължават да страдат от вноса на евтина продукция основно от Украйна.

А заради по-изгодната цена преработвателите се запасяват с вносната суровина, и след това да търсят българските производители.

Около 300 лева на декар е излязло на арендатора да посее, натори, напръска и ожъне слънчогледа.

Земеделците – не само от този регион, но и от Северна България, вече обмислят да преустановят отглеждането на слънчоглед, и да се насочат към пшеница в опит да намалят загубите си.