Калин Терзийски е шестият участник в риалитито „Фермата”, което стартира на 11 септември в ефира на bTV. Дни преди да прекрачи прага на новия си дом, Калин си поговори с репортер на "ШОУ" за внезапното желание да се включи в този експеримент.

Безспорно Терзийски ще с е сред най- интересните персони в този сезон. Ето какво сподели писателят за читателите на „ШОУ” няколко дни преди да заживее “100 години назад”: 

- Г-н Терзийски, с какво „Фермата” ви примами и решихте да участвате?
- Много са причините. Първата е, че съм писател и не мога да си позволя да не надникна във всяка една сфера и пространство от съвременния живот, който тече пред очите ми и аз участвам в него. Опитът, който се натрупва чрез истински преживявания и ситуации, е незаменим. Аз не пиша никога за нещо, което не съм преживял лично и не ми е добре познато. Писал съм и исторически неща, но те винаги са били основани на моя личен опит. 

Риалити има по целия свят. Те са една значителна част от нашата реалност и не може аз да не проверя как изглежда отвътре. Другото нещо е, че съм телевизионен сценарист и съм се прехранвал с правене на телевизионни сценарии много години, което ме прави близък до работата на продуцентите. С тях (Иван и Андрей – б.а.) сме познати и ги чувствам близки като колеги. 

- Само преди година се изказахте доста остро за риалити програмите и че никога няма да ви видим там. Но ето, че нещата се обърнаха...
- Аз отказах тогава на едно риалити, предлагали са ми и втори път, трети... Но има разлика между едно и друго риалити шоу. По „History channel” има едно английско предаване, в което се правят възстановки на различните епохи. То е едно от любимите ми. Там се пресъздава животът на различните епохи, хората живеят и се трудят по този начин. За съжаление в България нямаме такава възможност и мащаб да се правят такива исторически възстановки. Може пък занапред и да имаме, кой знае... Но ние нямаме и толкова позната ни история, колкото и да се хвалим с дългата ни такава. Няма как да познаваме нито бита, нито обичаите на българите преди повече от 100 години. В шоуто „Фермата” ще се върнем все едно 100 години назад. Ще възстановяваме живота на хората отпреди толкова години, когато не е имало компютри, телефони, айфони, телевизия, радио и т. н. 

- Имате ли опасения, че ще се изложите пред многобройните зрители, че ще ви вземат за подигравка?
- До голяма степен това си зависи от мен. На мен похвата ми за живеене е точно такъв – да се поставям в невъзможни ситуации, в които хората да си казват: 

„Той вече не е жив”

Не е важно колко победи има човек, а колко пъти е падал и се е изправял отново. Аз бях човек с много сериозен престиж в обществото, а изведнъж любовници, алкохол и т.н. Получи се една медийна екзекуция на Калин Терзийски, много недобронамерени материали. Това обаче ме прави по-популярен и аз стигнах до нови, по-широки кръгове от хора. Показах истинското си лице, показах им, че съм човек на изкуството, писател със сериозно европейско присъствие и по този начин “отворих” нови кръгове за културата и изкуството. Сред манекенките, футболистите и боксьорите никой никога не е чел съвременна българска литература. Обаче сега ми пише Тервел Пулев, праща ми снимка във фейсбук, на която е моят роман „Войник” и пише: „С мен е в Япония, чета я упорито”. 



Кой е постигнал такова нещо от българските писатели?! Аз не съм любовник на различни жени, известни с това, че са били любовници на някакви други. Или пък, че мога да пия алкохол по време на интервю в национална телевизия. Известен съм с това, че съм носител на европейската награда за литература, при това първата за България, както и с написването на 20 книги, които се четат от много широки кръгове от хора. Това не го правя, за да се фукам, а да дам малко престиж на българското изкуство. Някой ще каже, че не е престиж, като се държа по този идиотски и скандален начин, но бих отвърнал с думите на Пикасо: „Първо да видим дали е имало някой истински голям творец, който не е бил скандален”. 

За скандалността – да ме извините! 

В едно еснафско общество не може да има изкуство.

Аз искам, научавайки хората на един граждански живот, да приемат странностите и особеностите на хората на изкуството. Всички хора на изкуството са много по-странни и различни от другите и това се приема за скандално. А това е просто тяхната освободеност. Както се казва, творецът създава своя морална Вселена, в която той определя правилата и те понякога се разминават с живота на обществото. Живеем по своя си начин, но не сме убийци. Това може да скандализира другите, но това е положението. Едно общество, което иска да има творци, трябва да се научи да приема с любопитство и разбиране всичките странности на тези хора. Това, което правя, съм аз. 


Писателят е готов за новото си приключение във „Фермата”

- Усещам болката в гласа ви, че изкуството в България не е оценено, а хората искат да гледат само сеир и ви се налага по този начин да стигате до наистина значимото... 
- Така е, много добре го усети. Всъщност изкуството в България до 80-те години, въпреки социалистическата диктатура, е процъфтявало. Имало е чудесни поети. Сега изгледах над 20-30 български филма от 70-те и 80-те, защото в шоуто няма да имам тази възможност. Видях, че българското кино е било великолепно. Гледал съм тези филми и преди, но сега ги гледах с по-остро чувство. След това през 90-те нещата деградират и България остава не с култура, а с някаква субкултура. Културата изисква и пари, затова 90-те бяха тягостни времена, в които се появяваха и хубави неща. Моят брат, който също пише много хубаво, но е богат човек и не му се налага да си изкарва прехраната с това като мен, ми каза: „Колко хубава книга си написал, тъжното е, че излиза по времето, когато няма никаква литература”. 

Казах му тогава, че въобще не е прав 

Българската литература, особено преди две години, беше в такава интензивна фаза, дано продължи така и занапред. Има страшно много талантливи млади хора, издават се книги. В центъра на София най-хубавите посещавани места са просторните и луксозни книжарници. Може да се разходите и да обърнете внимание колко книжарници са се наредили на централни места по софийските улици. Посещавани са толкова, колкото и големите магазини за дрехи, за луксозни стоки. 

- Вече сте разбрали, че в шоуто ще участва и Елен Колева. Това радва ли ви, или по-скоро ви притеснява?
- Как един мъж на 46 години няма да го радва присъствието на млада жена. Естествено, че ме радва всичко, което е свързано с хубави неща, хубави жени и т. н.



- Набедиха я, че си прави пиар на ваш гръб и въобще не я е грижа за вас...
- Тези недобронамерени изказвания и без да ги търся, ми се набиват в очите. Подочул съм такива неща, но има друго нещо – винаги един млад прохождащ творец търси упора, съвет и ръка на някой по-опитен и силен от него. И аз съм го правил в самото начало. Ние бяхме една група „Литературна диктатура” с Мартин Карбовски, брат ми, Ангел Константинов и други хора. Карбовски беше създал една голяма зала като пространство за нашите четения и представления, където идваше един много достолепен старец с бастун. Като се загледах по-внимателно и кого да видя – Любомир Левчев. Това е човекът, заради когото, метафорично казано, е построен НДК. Той седеше в ъгъла, наблюдаваше ни, докато ние четяхме, правехме шоу, пиехме, танцувахме с младите момичета. Радваше ни се и беше непрекъснато с нас. Когато реших за първи път да издам стихосбирка и той ми беше нещо като ментор, станахме приятели. Той е комунист, а аз антикомунист, но въпреки това станахме добри приятели и без да съм му използвал името непрекъснато, в първата ми стихосбирка написа много мъдър и умен предговор. Страшно прозорлив и точен. Така че всичките злонамерени приказки за пиар на чужд гръб са глупости. Младият отива при стария и го моли за помощ. 

- Как реагира Ивана (жената, с която Терзийски живее от 15 години – б. а.) на взаимоотношенията с Елен Колева? Прощава ли ви грешките? 
- Сега сме разделени за известно време, надявам се да се оправят нещата. Но така става, когато пламне някакво чувство, което е много горещо, то пари другите хора 

и изгаря всичко около себе си

Забелязал съм обаче, че много ярко изразените емоции, силният и буен огън много бързо загасва, както и летният дъжд е кратък. Поне така съм виждал, може и да не е така. 

- Лора Крумова и Галя Щърбева пуснаха интервю с вас, в което сте видимо в нетрезво състояние. Защо дадохте тогава да ви снимат? Какво целяхте с този репортаж?
- Щом искат интервю от мен, нека ме видят точно такъв, какъвто съм в момента. Да премахнем това идиотско еснафско лицемерие, което цари не само в България, а в целия свят. Тъпо е да не пия пред камерите, а иначе вкъщи да си пия. Напротив, ще пия точно пред камерите, за да видят хората какво съм, а не да шушукат и да има догадки. Да си направят изводи, но не по злобния дребнаво-хаплив начин, а с малко благородство. Човек много трудно пие така от добро. 

По това време аз наистина бях започнал да пия, защото изпитвах угризения, че нараних много хора, като се разделих с Ивана. От седем години бях спрял с пиенето, въпреки че преди това имах много сериозен проблем с алкохола. И започнах да пия пак. Исках да покажа на хората, че един човек, който има проблеми с алкохола, все едно има диабет или рак. Така е, защото алкохолът убива повече отколкото рака. И винаги 

това състояние на алкохолизъм може да се върне

но това не значи, че той престава да бъде човек и още по-малко, че престава да бъде творец. Исках да предам това послание, че да осъдиш човек заради негово страдание е много глупаво и идиотско. 

 - Наскоро от този свят си отиде поетът Евтин Евтимов, но по-голямо внимание се обърна на стрелбата срещу Митьо Очите. Сбъркано ли е нашето общество?
- Не може вече да говорим за нашето общество, то вече е западно. Ние стоим в ъгълчето, като на купон, който не е никак весел. Не ни забелязват много на това парти на западните богати и много богати страни, но все пак присъстваме. Цялото това общество е основано на тези принципи – популизъм, комерсиалност, консуматорски „идеали”, обслужване на тълпата и нейното владеене чрез всевъзможни механизми, най-вече чрез хляб и зрелища. Съвременното общество много прилича на времето на упадъка, само че с по-високи технологии. Не знам дали нашите пътища ще издържат толкова, колкото римските – едва ли... Всичко е само зрелище за тълпата. А когато умре някой поет, това не става популярно и не му се отдава значение. Когато Митьо Очите стои близко до управляващите, дори подредени един до друг във вестник, то 

тази държава няма да просъществува дълго  


Щастлив е, че книгите му стигат до широк кръг от хора

- И сега, убийството на мъжа на Анита Мейзер след садо-мазо игри, е новата гореща тема, от която се вълнува всеки, а не коя е новата книга на Калин Терзийски, например... 
- Медиите представят това, което смятат, че интересува народа. Народ обаче е изключително абстрактно понятие. Кое точно е народ – Калин Терзийски или Митьо Очите?! Т.е и аз, и Митьо Очите сме част от народа, както и Бойко Борисов, също и клошарят на пл. „Славейков”, който лежи и проси пари. Всички са един и същи народ. Умните и образованите хора са много по-малко от слабо образованите и цивилизовани хора. Трябва да има и за едните, и за другите. Книгите на Калин Терзийски не са само за най-образованите, аз не съм елитарен писател, по-скоро писател образовател, който се стреми да привлече повече кръгове в това чудо нар. култура. За останалата част от общността е по-добре да четат не деградиращи ги още повече неща, а такива, с които да се издигнат и получат един нов морал. 

Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ  



Писнало му да го използват като “говореща глава”

Беше ми изключително много писнало да ме използват непрекъснато като “говореща глава” по какви ли не предавания. Един писател все пак не е телевизионен говорител, и то безплатен, който да пълни с умни „приказки” телевизионния ефир. Един писател може да приказва и е винаги готов да говори по всякакви теми. Може пък и на хората да им е интересно. Аз ходех по два пъти на ден, понякога и по три, в предавания, което ми изяждаше срещите по какви ли не въпроси, както и 90% от времето за писане и четене, т. е. за писателската ми работа. Бях доброто момче, което е готово във всеки един момент да се държи възпитано, приятно, вежливо, да се покаже в добра светлина, да не отказва и да обслужи медията. Правех го, защото съм наистина възпитан и отзивчив човек. Реших обаче да експериментирам и да видя докъде ще стигне упоритостта на журналистите в преследването ми и търсенето на безплатна работна ръка за техните медии, защото в крайна сметка им върша работа, губейки времето си с печалбата от някаква съмнителна известност. Тази известност аз си я бях натрупал още след първата година, когато излезе дебютната ми прозаична книга. Създаваше се чувството, че като отвориш консервена кутия и отвътре излиза Калин Терзийски. По едно време започна да ми става много нанагорно, защото почти не пишех и давах само интервюта. Бях си изградил един добър имидж, а нека не се лъжем – колкото добро има в един човек, има толкова и лошо, казва писателят.