На 28 декември 1908 г. Европа е разтърсена от най-катастрофалното сеизмично събитие на континента за XX век.
Месинското земетресение е споменато в научната литература като Земетресението в Южна Калабрия-Месина.
Около 5,20 часа сутринта земята в Месинския пролив се разлюлява мощно. Интензивността на основния трус се оценява като 9-та степен по скалата на Меркали-Канкани-Зиберг (МКЗ), а магнитудът - на 7,1 по Скалата на Рихтер.
Земетресението нанася сериозни щети на градовете Месина (Сицилия) и Реджо Калабрия (Континентална Италия) в рамките на от 30 до 37 секунди.
Половината от населението на Месинa и 1/3 от това на Реджо Калабрия губят живота си. Първият трус разрушава двата града и съседните селища по Месиниския пролив.
Населението търси подслон срещу рухванията и пожарите на плажовете. Там хората са изненадани от силно цунами с 12-метрови вълни, което поразява бреговете на пролива няколко минути след основния трус.
В архивите се говори за 80 000 души, които са загинали на мига. Броят на жертвите на цялостното бедствие обаче остава неясен, тъй като много трупове са извадени от морето, други са погълнати и може да е от 100 до 200 хил. души.
Едновременно с него, над региона преминава ураган, изливат се проливни дъждове, което още повече усложнява усилията на хората да се спасят.
Това е най-сериозното запомнено природно бедствие в Европа по брой жертви и най-голямото природно бедствие, което някога е засягало територията на Италия в исторически времена.
С последиците от цунамито събитието опустошава особено Месина, причинявайки срутването на 90% от сградите.
Скорошна теза твърди, че в действителност цунамито след земетресението е било причинено от подводно свлачище, а не директно от земетресението – свлачище, което би трябвало да е разположено, отново според същите проучвания, между водното тяло пред Джардини-Наксос и това с изглед към квартал „Поцо Ладзаро“ на Санта Тереза ди Рива.
Оцелели под руините
Въпреки опустошителното бедствие - имало оцелели хора, които се намирали точно до епицентъра.
На 5 януари 1909 г. се чува гласа на папагал под руините, а спасителен екип започва да прави разкопки. Открито е едно цяло семейство, което е останало невредимо.
На друго място наблизо е намерено още едно невредимо семейство.
На 10 януари касапинът Бенсая, на 40 годишна възраст, е изваден жив из под развалините, където е прекарал 14 дни без храна. Той е бил свидетел на бавната агония и на смъртта на жена си и на 4-те си деца. Ден по-късно петгодишно момче е извадено живо и здраво из под развалините. То не си спомня нищо.
15 януари 1909 г.: Деветгодишно дете излиза и разкрива, че двете му сестри, едната 20-годишна, а другата - 12, също са засипани, но живи.
Те са прекарали деветнадесет дни под развалините и се хранили с лук, вино, зехтин и вода. Майка им умряла на място, а баща им се намирал в Америка.
