Имало е време, когато шумът на автомобилен двигател в Бургас е карал хората да се обръщат след него така, както днес се обръщаме след рядък ретро модел по крайморската алея.
В онези години колата не е била просто средство за придвижване. Тя е била събитие. Белег за власт, богатство и престиж. А по тукашните регистрационни табели не е стояло днешното „А“, а старото, романтично и някак достолепно „Бз“ – съкращение от Бургазъ, пише "Флагман".
Така си спомня за града между 1930 и 1945 година покойният Магърдич Мелконян в книгата „Моят роден град Бургас“, издадена от Регионалния исторически музей – едно свидетелство за епоха, в която улиците са били спокойни, въздухът – солен и чист, а автомобилите – толкова малко, че почти всеки е бил познат на гражданите.
Днес трудно можем да си представим Бургас без непрекъснат шумен трафик, задръствания и безкрайни редици паркирани автомобили. Преди век обаче моторните превозни средства на четири колела били истинска рядкост. Повечето принадлежали на държавата или на големи частни компании. Частни автомобили имали само най-заможните граждани – индустриалци, търговци и хора с влияние.
Табелите тогава носели духа на стария правопис. След буквите „Бз“ следвал регистрационен номер – никога повече от три цифри. Четирицифрени номера просто не били необходими. Автомобилът с престижния номер 1 принадлежал на окръжния управител на МВР – символ на държавната власт по онова време.
Шофьорите също били особена каста. Малцина, уважавани и добре познати в града. Хората ги знаели по име, а децата ги гледали с възхищение. Да управляваш автомобил тогава означавало не просто да умееш да въртиш волана, а да притежаваш почти авантюристичен дух.
И как само са изглеждали тези мъже на пътя! С кожени куртки, бричове, високи ботуши, каскети и огромни предпазни очила те приличали повече на герои от европейски приключенски филм, отколкото на обикновени шофьори. Откритите автомобили изисквали не само стил, но и кураж – особено по прашните пътища край морето.
Любопитен детайл от онова време е, че бензинът не се зареждал на модерни колонки. Горивото се източвало от варели чрез ръчна помпа – бавно, с миризма на масло и метал, в атмосфера, която днес бихме нарекли почти кинематографична.
Първите товарни камиони, които започнали да свързват Бургас с далечни градове, се появили около 1937 година. Само две години по-късно в града вече действали специални кантори за приемане и изпращане на стоки. Една от най-големите се намирала на улица „Мара Гидик“, зад Безистена – район, който тогава кипял от търговски живот.
По време на Втората световна война бургазлии за първи път виждат и новия тип напълно затворени автомобили с аеродинамични линии – така наречените „костенурки“. Те изглеждали футуристично на фона на старите открити возила и сякаш носели обещание за идващия модерен свят.
И все пак, колкото и романтично да звучи всичко това, най-голямата разлика между онзи и днешния Бургас вероятно не е в автомобилите, а във въздуха. Преди век градът е дишал различно. Пролетният бриз е носел аромат на море, прясно изпечен хляб и цъфнали люляци, а не тежкия дъх на изгорели газове.
Може би затова споменът за стария Бургас продължава да вълнува – като стара фотография, пожълтяла от времето, но запазила завинаги очарованието на една по-бавна, по-тиха и по-елегантна епоха.
