Д-р Страшимир Дочков е сред малцината български възрожденци, които превръщат целия си живот в служба на отечеството. Роден в Цариград през 1873 г. в семейството на видния публицист Иван Дочков, той получава елитно образование в Солунската мъжка гимназия. Там се сближава с Пейо Яворов, с когото по-късно се включват в националноосвободителните борби на ВМОРО.
Въпреки че завършва медицина в Берлин с титлата доктор на науките и получава покана за престижна кариера в Германия, Дочков отказва с думите, че родината му има по-голяма нужда от него. Заради безграничната му доброта и авторитет сред колегите му в чужбина, те го наричат с уважение „Папата“.
Революционният му път преминава през Битоля и Одрин, където е деец на ВМОРО, а по време на войните за национално обединение служи като военен лекар с чин майор.
В бурните години след Първата световна война той заема поста министър на пощите в краткотрайното българо-турско правителство на националната защита в Гюмюрджина, опитвайки се да спаси автономията на Тракия, пише "Телеграф".
След окончателния погром на националната идея, д-р Дочков се установява в Свиленград, където се отдава изцяло на хуманитарна дейност.
В Свиленград той се превръща в легенда – владее 7 езика, открива 19 здравни служби, изгражда детски градини и трапезарии за бедни деца. Известен е с това, че не само лекува безплатно, но често дава собствени средства на пациентите си за храна и лекарства.
Когато спасява дъщерята на одринския валия, д-р Дочков раздава целия дарен му хонорар от алтъни на бедните. Той е и пионер в прилагането на иглотерапия с платинени игли в региона.
Д-р Страшимир Дочков умира внезапно през 1936 г., а признателните граждани му издигат бронзов паметник само година по-късно. За съжаление, след 1944 г. паметта му е подложена на идеологическа чистка – паметникът е разрушен и хвърлен в река Марица, а гробът му е осквернен.
Едва десетилетия по-късно Свиленград възвръща част от дълга си към него, като именува на негово име улицата, водеща към местната болница.
