Две жени, два знаменосци, една съдба. Райна Попгеоргиева остава в историята като Райна Княгиня – 20-годишната учителка от Панагюрище, която ушива главното знаме на Априлското въстание. Тя преминава през ада на турските затвори, но по-късно става една от първите дипломирани акушерки в България. Недялка Шилева, едва на 18 г., ушива знамето на Голямоконарската чета за Съединението през 1885 г.
Със заветните думи „Съединението прави сила“ и дързостта да смъмри разколебаните мъже, тя се превръща в „Княгинята на Пловдив“ и пазител на заловения Гавраил Кръстевич.
Баба Тонка Обретенова е сърцето на Русенския комитет. Тя превръща дома си в крепост за Левски и Ботев, възпитава петима синове в името на свободата и намира сили да разпознае отсечената глава на сина си Георги с думите: „Мой е, но не плача – той умря за България“.
Христина Хранова пък е „невидимият“ герой. Куриерка на Левски, преоблечена като мъж, тя по-късно се бие като доброволка в две войни и получава 6 медала за храброст. Като акушерка изражда над 3400 деца, а като първата жена морски спасител вади 54 души от вълните, преди да завърши живота си в незаслужена бедност.
Екатерина Каравелова е интелектуалният колос на следосвобожденска България. Съпруга на министър-председател, тя е „премиерът в сянка“, чието мнение дипломатите ценят повече от официалното. Основателка на Българския женски съюз, тя проправя пътя на жените към образование и граждански права.
Съвсем различен е подвигът на 15-годишната Райна Касабова. По време на Балканската война тя става първата жена в света, участвала в боен полет, хвърляйки над обсадения Одрин позиви за мир и надежда, вместо бомби.
Пелагия Видинска е жената, която научи Париж да уважава българската шевица. В своето модно ателие в София тя създава висша мода, съчетавайки парижкия шик с фолклорните мотиви. Облича царици и актриси, доказвайки, че българският стил е на световно ниво.
Векове преди нея, Кера Тамара, дъщерята на цар Иван Александър, прави най-тежката жертва. За да спаси държавата от опустошение, тя доброволно влиза в харема на султан Мурад I като залог за мир. До края на дните си в Бурса тя остава вярна на християнската си вяра и на своя народ, печелейки уважението дори на врага.
