19 май остава една от най-тежките и паметни дати в българската история. На този ден през 1876 г. приключва Дряновската епопея – една от най-героичните и трагични битки по време на Априлското въстание, пише Телеграф.
След деветдневна отчаяна съпротива четата на поп Харитон е разбита, а Дряновският манастир пада под ударите на османската войска и башибозука. С това фактически приключват въстаническите действия в Търновския революционен окръг.
Докато в Средногорието въстанието избухва, макар и преждевременно, в Северна България масови арести на революционери възпрепятстват организирането му. Въпреки това отделни чети успяват да се създадат и да се отправят към бойните действия. Сред тях е Мусинската чета, оглавена от поп Харитон Халачев – една от най-ярките личности на епохата.
Преди да поеме монашеския път, Харитон усвоява чехларския занаят, но бурният му характер трудно се вписва в спокойния живот. Заради непокорния си нрав е изпратен в Мъглижкия манастир, а по-късно организира хайдушка чета в Северна Добруджа. След неуспеха на Старозагорското въстание заминава за Румъния, където се включва сред хъшовете и се отдава на идеята за национално освобождение.
След като научава за въстанието на юг от Балкана, поп Харитон не губи време. Той успява да събере близо 200 въстаници, предимно от района на Павликени и околните села. На 28 април 1876 г. четата потегля към Балкана, но скоро след това е преследвана от османски части. Ден по-късно въстаниците достигат Дряновския манастир, без да предполагат, че мястото ще се превърне в тяхната последна крепост.
Манастирът се оказва истински капан. От една страна стръмните скали затрудняват прякото нападение на турските сили, но от друга превръщат защитниците в лесна мишена за постоянен обстрел от околните височини. Така започва деветдневната обсада, останала в историята като Дряновската епопея.
Сред най-драматичните моменти настъпва на четвъртия ден. Докато поп Харитон и отец Гавриил пълнят патрони с барут, младият четник Тодор Ганчев влиза в стаята със запалена цигара. Искра попада върху разсипан барут и предизвиква мощна експлозия. Взривът отнема зрението на поп Харитон, който ослепява, но отказва да напусне бойните позиции.
В следващите дни обсадата става още по-жестока. Докарани са тежки артилерийски оръдия, а османските командири неколкократно предлагат на четниците да се предадат. Отговорът, написан от Бачо Киро, остава сред най-силните думи от епохата:
"Ние сме решили да мрем и ще запазим клетвата си."
На деветия ден оцелелите въстаници правят последен опит да пробият обсадата. Повечето са убити. Поп Харитон загива с оръжие в ръка, въпреки че вече е сляп. От близо 200 души само 47 успяват да се спасят, а 147 намират смъртта си.
Макар и завършила с поражение, Дряновската епопея остава символ на саможертва и непримиримост. Тя показва, че стремежът към свобода не познава граници и че българите, независимо от коя част на страната са, са готови да се борят до последния си дъх за независимостта на отечеството
