Машина на времето работи близо до Пампорово. Тя дава на всеки желаещ възможност да се върне в избрано десетилетие от миналия век. Чудото се случва в центъра на родопското село Стойките.
Модерен шестседалков лифт с капацитет 2400 души на час отвежда туристите от курорта към селото, където ги посрещат къщи за гости и малки хотели. Хората често слизат до Стойките с намерението просто да хапнат нещо набързо.
В центъра на селото обаче ги чакат изненади в едновремешната сграда на хоремага. Интересното е, че и най-елитните гости се стремят да влязат в това някогашно пространство. Сега там се помещава ретроресторант „Борика“, наследник на едноименния хоремаг, пише Марица.
Още с прекрачването на прага човек разбира, че Айнщайн сякаш е бил прав - при голямо желание можеш да пътуваш във времето. Хората инстинктивно реагират с възклицание, защото попадат в друг свят.
Интериорът във всяка посока пресъздава атмосфера от 70-те, 60-те и дори 30-те години на миналия век. Всеки кът е различен и носи собствен дух, събран от автентични предмети и спомени. Посетителят избира място и сякаш активира своя лична машина на времето.
Сервирането също е част от преживяването - в стара посуда от стогодишен порцелан и бакър. Дори напитките идват в буркани, както някога са ги поднасяли в селските домове. Всичко е истинско и внимателно подбрано, за да създаде усещане за автентичност.
Менюто отвън е на родопски диалект и е същото, каквото е било и в хоремага някога.
„Ресторантът е разделен на кътове и всеки носи духа на дадено време. Има хора, които се разплакват, като видят къта на баба“, разказва стопанинът Георги Георгиев. Бабината стаичка е с ковьори, килими, домашна потреба и едновремешен бюфет.
Цялата подредба носи уюта на поколението, изградило тази сграда. Толкова е автентично, че сякаш възрастната жена току-що е излязла и скоро ще се върне. Освен това в ретронаследника на хоремага има кът с библиотека, сепаре за уединение и детски кът, в който хлапетата играят на воля, дори може да поспят - но в свят, изключващ новите технологии. Има игри и за възрастни - шах и табла.
С разказите на стопанина всичко оживява - това не е просто декор, а жива памет за поколенията. В допълнение, в сградата работи и магазин с всичко необходимо. Така хоремагът е жив, макар вече да няма хотелска част.
От кооперативен дом до култово място
Стопанинът Георги Георгиев старателно събира историята на хоремага и разказва как идеята за него се заражда през 1968 година с желанието на местните за кооперативен дом в селото. Както знаем, хоремаг означава "хотел, ресторант и магазин в едно".
Първата копка е направена на 1 май същата година от местни хора и майстори. Строителството обаче се оказва сериозно предизвикателство. Мястото създава трудности, а дерета често заливат изкопите и пречат на работата.
Плановете се променят, но хората не се отказват и продължават с усилията си. Цялото село участва в изграждането - кой с труд, кой с помощ, кой с организация. Година по-късно сградата вече е факт. Официалното откриване е на 1 април 1970 година. Ресторантът бързо се превръща в център на обществения живот. Там се събират хората, там звучат музика и смях и се създават спомени.
Един от най-запомнящите се моменти е участието на „Борика“ в Роженския събор през 1969 година. Тогава ресторантът работи като мобилна структура в палатки сред хилядите посетители. Приготвят се огромни количества храна, за да се посрещнат гостите. Оркестър свири на живо, а атмосферата привлича вниманието на всички. Дори Тодор Живков спира именно при тях, привлечен от музиката и оживлението.
Ресторантът печели първо място по оборот и се превръща в истинска легенда. През годините мястото преминава през различни периоди и стопани - има време на подем, но и моменти на упадък и забрава. В един период сградата дори е използвана като склад, което променя облика й. Но в Стойките са известни, че нищо не оставят на самотек и имат сериозна гражданска позиция за всичко. Така хоремагът се възражда.
Нов живот за старата кръчма
През 2018 година ресторантът на хоремага е поет от Георги Георгиев, който след четири мандата като кмет на селото се заема да преобрази мястото. Той поема инициативата да върне живота и духа на „Борика“. За щастие, разчита на своята половинка Галя и дъщеря си Диана.
И така се създава пространство, което впечатлява с концепция и стил. Ретроресторантът се превръща в бутиково място с ясна идентичност. Всеки детайл е внимателно подбран и носи послание. Педантичната Галя е стожерът на организацията и двигател на ресторанта. Диана допринася със своя творчески подход и усет към естетиката. Георги разказва историите, които дават душа на мястото.
„Всичко тук е направено с чувство и уважение към миналото“, казва той. Освен атмосферата, ресторантът предлага и модерна кухня на неочаквано високо за родопско село ниво. Гостите често идват с нагласата да получат българското „горе-долу“, но остават изненадани от качеството.
Менюто съчетава традиция и гурме подход както към храната, така и към визията й. Музиката е подбрана - ретроджаз и българска естрада. Лятната градина събира овации с цветя, дух на домашен уют и е истинско място за зевзеци и дълги мухабети.
„За тези, които питат за тоалетна, първо ги пращам навън и им търся вестници“, усмихва се Георги. Сега той издирва стара телефонна кабина, която да сложи пред ретроресторанта, отново със зевзешка цел - в нея да праща „всички, които говорят високо по телефона“.
Ретроресторантът е и неизменно място за сбирки на местния „женски парламент“. Достолепните дами от 2008 година насам се събират всеки ден на кафе. Всяка знае точното си място на голямата маса и своя „ресор“. Рядко има отсъстващи. Не получават заплати, но буквално са народно събрание - каквото решат за селото, това е.
Георги е душата, Галя е моторът
Георги е на 58 години и е един от най-видните зевзеци в района. За половинката си Галя казва, че е „с шест ръце“ и че без нея нищо от направеното нямаше да съществува. Той е общителен и душа на компанията, а тя действа - доказвайки тезата на Маргарет Тачър, че ако искаш нещо да се каже, трябва да разчиташ на мъж, а да се свърши - на жена.
Дъщеря му Диана пък е явление. Тя се занимава с изобразително изкуство от детството си - фотография, скулптура, графичен и интериорен дизайн. Всичко, до което се докосне, носи ясно разпознаваем стил.
Идейният проект за Музея на гайдата дава модерна визия за представяне на гайдарството - като жива история, в която можеш да видиш работилницата на майстора, да научиш развитието на инструмента и да чуеш гласовете на знаковите гайдаджии.
Диана се връща в Родопите след години в чужбина. Един от проектите й е възстановяването на старото килийно училище в Стойките като workspace център - място за работа и творчество.
Освен това тя е и отличен готвач. На Националната кулинарна купа "България 2022" тя впечатлява журито и печели среброто в категория „Готвач на България“. Синът на Георги - Антон, пък е гайдар, част от 101 каба гайди, и в момента учи в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив.
