За децата на 70-те и 80-те години малката метална тубичка с течен шоколад от завода „Малчика“ не беше просто лакомство – тя беше символ на детско щастие, квартални игри и сладкия лукс на безгрижните следобеди. Гъстият шоколад се стискаше директно в устата, а празната тубичка често се превръщаше в играчка, която оставаше в джоба с дни.
Те не са просто сладки неща – те са спомен за безгрижно детство, за кварталния магазин, за стотинките в джоба и за онова особено вълнение, когато продавачката подава през щанда малко лакомство, което се пази за цял следобед.
Сред всички сладки изкушения на социализма – бонбони „Лукчета“, карамелени бонбони, вафли, лимонади в стъклени бутилки – имаше едно, което изглеждаше направо като от бъдещето. Течният шоколад в тубичка, припомня soc.bg.
Той се произвеждаше от софийския завод за захарни изделия „Малчика“ и беше нещо истински различно. Вместо шоколад на блокче или крем в буркан, тук имаше малка метална туба – почти като паста за зъби. Само че вътре се криеше сладко изкушение.
Децата го отваряха внимателно, после леко стискаха тубичката и от нея излизаше гъст кафяв крем. Най-често директно в устата – без лъжици, без филии, без никакви церемонии. За много от нас това беше най-големият лукс на детската площадка.
Съставките - без добавки
Интересното е, че когато човек се загледа в етикета днес, остава леко изненадан. Съставът е изписан съвсем честно: захар, какао, мляко и какаово масло. Никакви модерни добавки, стабилизатори и десетки Е-номера, които днес пълнят етикетите на много сладкиши.
Всъщност точно тази простота е била характерна за повечето детски лакомства от онова време.
Тубичката с течен шоколад си оставаше специална. Тя беше удобна, , a децата се надпреварваха кой ще изсмуче шоколада по-бързо. Празната тубичка често оставаше като играчка – стискаше се, сгъваше се и дълго се носеше в джоба.
Днес подобни сладкиши има в изобилие – цели рафтове с шоколадови кремове, десетки марки и опаковки. Но за поколението, израснало през социализма, малката тубичка течен шоколад от „Малчика“ си остана нещо повече от десерт.
