Разстроеният апандисит често се приема за дребно неразположение, но историята и медицинската статистика показват друго – хиляди хора умират от усложненията на възпаления придатък на сляпото черво.
В исторически план от перитонит, причинен от спукан апендикс, си отиват знаменитости като Рудолф Валентино и илюзионистът Хари Худини. Същата диагноза слага край и на живота на българския княз Александър Батенберг.
От аристократична трапеза до глад по фронтовете
Александър Батенберг е аристократ, свикнал със сита и изискана храна. Като офицер в Руско-турската освободителна война обаче той преживява и крайния недоимък. В дневника си на 17 юли 1877 г. записва, че втори ден не е получавал нищо за ядене и от глад е изял сухар от торбата на убит турски войник.
По-късно, вече княз на младото българско княжество, Батенберг се настанява в бившия софийски конак. Храната му идва от гостилницата на Михалаки Свищовлията – прочут с „Чорба национална“ и „Яхния натурална“. Вкусни за българите, но прекалено люти за чужденеца, тези ястия го карат да премине на сандвичи и суха храна.
Болки, колики и „Малкото Наполеонче“
Еднообразната диета води до сериозни гастрални проблеми – колики, газове, запек, дори зъбобол. Влизайки в Народното събрание, Батенберг гледа депутатите, които „пращят от здраве“, макар да се хранят от същото място. В знак на протест към българската кухня той прочита тронното си слово с калпак на главата – жест, който шокира гологлавата аудитория.
Тогава Захари Стоянов му лепва прозвището „Малкото Наполеонче“ – алюзия и към другия велик владетел, станал жертва на лошо хранене.
Режимът на пълномощията и политическият фарс
След години на напрежение, на 27 април 1881 г. Батенберг суспендира конституцията и разтуря парламента. Великото народно събрание се събира в Свищов – родния град на Михалаки, което мнозина виждат като скрита символика. Симеон Радев описва извънредните комисари като сатрапи с неограничена власт.
На 1 юли 1881 г. във Великото народно събрание се разиграва сцена, която историците определят като безпрецедентен парламентарен фарс – без дебати, без клетви и без протоколи 304 депутати подписват режима на пълномощията. „Всичко мина гладко като продукция от „Норма“ или „Аида““, пише Константин Иречек.
От геврека до Грац
На 9 август 1886 г. Батенберг е детрониран и отведен към Дунав. „Файтоните бяха тринайсет – фатално число“, отбелязва Симеон Радев, а картината допълва с образа на Радко Димитриев, който от тротоара яде геврек.
Князуването на Батенберг остава кулинарно рамкирано – посрещнат с „Чорба национална“ и изпратен с геврек.
Абдикиралият княз се установява в Грац, жени се за певицата Йохана Лойзингер и приема титлата граф фон Хартенау. Но здравето му е вече силно разклатено.
Фаталният край
През есента на 1893 г. Батенберг получава силни болки в коремната област. Диагнозата е спукан апандисит и перитонит. Операцията се оказва неуспешна и на 17 ноември той умира.
Тялото му е пренесено в София и положено в ротондата Св. Георги, а през 1898 г. намира вечен покой в мавзолея на днешния булевард Васил Левски.
Историята на Александър Батенберг показва как една „обикновена“ болежка може да се окаже фатална – дори за владетел.
